Но в общата беда помогна ми съдбата
да срещна в своя дом приятели, които
узнали за срама, запалени от ревност,
дошли са да мъстят и те за моя срам.
Преварил си ги ти, но смелите ръце
жадуват в тоя миг за африканска кръв.
Иди при тях, честта сега те там зове,
да бъдеш вожд желан на храбрата дружина.
Иди и отблъсни вековния си враг:
и искаш ли да мреш, умри от славна смърт;
използувай поне представения случай;
спаси със свойта смърт живота днес на краля;
но по-добре оттам с победа се върни!
Не спирай озарен от тая слава само,
че ти си отмъстил: от краля искай силом
да ти прости, а от Химена — да мълчи;
щом я обичаш ти, върни се победител —
и знай, че само тъй сърцето й печелиш!
Но хвърка времето, за да се губи в думи,
аз те задържам с тях, а искам да летиш —
ела, тръгни след мен и покажи на краля,
че му възвръщаш ти това, що губи с графа.
Четвърто действие
Първа поява
ХИМЕНА, ЕЛВИРА
ХИМЕНА
Дали не е лъжлив слухът, Елвира?
ЕЛВИРА
Вие
не бихте никога повярвали, че всички,
като един човек, възнасят в небеса
на тоя млад герой нечуваното дело.
Пред него маврите били опозорени;
едва настъпили, и търтили на бяг.
Удържат нашите в тричасов бой напълно
победа, двамата крале залавят в плен.
За храбрия им вожд е нямало прегради.
ХИМЕНА
И тия чудеса са дело на Родриго?
ЕЛВИРА
Награда негова са двамата крале:
той сам ги победил и сам ги взел във плен.
ХИМЕНА
Но тая странна вест отгде си ти узнала?
ЕЛВИРА
От целия народ — навсъде той възславя
делата му и свой спасител го зове;
зове го ангел свой и свой освободител.
ХИМЕНА
А кралят — как ли той на тая храброст гледа!
ЕЛВИРА
Родриго не посмя да се яви пред него,
но дон Диего сам представи оковани
пленените крале — и като милост проси
благоволение от тоя мъдър крал
на своята страна спасителя да види.
ХИМЕНА
Ранен не е ли той?
ЕЛВИРА
Не знам подобно нищо.
Но вий сте бледна! Съвземете се!
ХИМЕНА
Гневът ми
отслабнал нека също се съвземе! Нима,
загрижена за него, аз да се забравя?
Възславят, хвалят го, все одобрявам аз!
Безгласна е честта, безсилен е дългът!
Млъкни, любов, дай път на моя гняв: крале
ако е победил, убил е той баща ми.
И тоя траур, знак за моето нещастие,
е първата следа от неговата храброст.
О, нека другаде мълвят за благородство,
за престъпление тук всичко ми говори.
Воали, крепове, украси, облекло,
предписани от първата победа — вие,
които будите отново мойта мъст,
против страстта ми подкрепете мойта чест;
и моята любов, когато надделее,
напомняйте ми вий за скръбния ми дълг,
нападайте без страх ръката победила.
ЕЛВИРА
Смирете свойта скръб, инфантата тук иде.
Втора поява
ИНФАНТАТА, ХИМЕНА, ЛЕОНОРА, ЕЛВИРА
ИНФАНТАТА
Не ида тука аз да утеша скръбта ти,
а по-скоро — да слея сълзите с въздишки.
ХИМЕНА
Вземете по-добре дял в тази обща радост,
вкусете радостта, небето що ви праща,
друг няма право тук да плаче и въздиша.
Родриго отстрани опасността и с меч
народното спасение възвърна, само
за мене още днес остават тия сълзи:
града избави той, на своя крал услужи,
за мене само смърт донесе храбростта му.
ИНФАНТАТА
Химена, вярно е — той чудеса извършил.