ХИМЕНА
За жалост, тоя слух до мене стигна вече;
и чувам аз навред да го провъзгласяват
за воин несравним и за злочест любовник.
ИНФАНТАТА
С какво народната мълва те наранява?
Туй Марсово дете харесваше и ти:
за него биеше сърцето ти — и него
да славиш, ще рече да хвалиш своя избор.
ХИМЕНА
О, всеки би могъл да го похвали с право!
Ала похвалата събужда в мене мъка,
изостря ми скръбта, като го величае:
аз виждам кой е той и виждам що аз губя.
Каква жестока скръб за моята душа!
С достойнството му расте и любовта ми;
но все пак моят дух по-силен си остава
и той ще се стреми към неговата смърт.
ИНФАНТАТА
До вчера тоя дълг за тебе беше почит,
усилието ти — достойно за възторг!
И всеки, възхитен от твойта чудна смелост,
за твоята любов скърбеше. Но дали
повярвала би ти на вярната ми дружба?
ХИМЕНА
Престъпник бих била, ако не те послушам.
ИНФАНТАТА
Тогава туй, що бе правдивост, днес не е.
Родриго е за нас единствена опора,
надежда и любов на целия народ,
крепи Кастилия и маврите заплашва.
И с тази истина съгласен е и кралят,
че сам баща ти е възкръснал в него днес:
и ако искаш с две слова да се изкажа,
ти с неговата смърт преследваш обща гибел.
И за да отмъстиш, в ръцете на врага
нима ще предадеш родината си ти?
Законно ли е туй да бъдеш против нас,
виновни ли сме ний наказани да бъдем?
И длъжна ли си ти най-сетне да се жениш
за тоя, който скръб в сърцето ти всели:
изтръгнала бих аз сама това желание;
лиши го от любов, но му спаси живота!
ХИМЕНА
Ах! Толкова добра не мога аз да бъда;
предели никакви не знае моят дълг.
Макар да се стреми сърцето ми към него,
макар народ и крал с любов да го възнасят,
макар и ограден с войска — все пак ще ида
да скрия лаврите под свойте кипариси.
ИНФАНТАТА
О, благородно е една глава тъй скъпа
да жертвуваш за мъст на своя клет баща,
но по-достойно е за благото народно
да жертвуваш кръвта на своя род. Повярвай,
без твоята любов наказан той ще бъде;
и друга казън днес не му е нужна вече.
Знай, родната страна това ти повелява!
Как мислиш ти, дали ще позволи туй кралят?
ХИМЕНА
Откаже ли ми той, аз няма да мълча.
ИНФАНТАТА
Химена, обмисли какво сега ще вършиш!
Прощавай! И сама спокойно обсъди!
ХИМЕНА
След бащината смърт за мене няма избор.
Трета поява
ДОН ФЕРДИНАНД, ДОН ДИЕГО, ДОН АРИАС, ДОН РОДРИГО, ДОН САНЧО
ДОН ФЕРДИНАНД
Наследнико велик на знатен род, велик —
род, който винаги бе слава за Кастилия,
дал толкоз прадеди, прочути с храбростта си,
що още с първия свой опит ти достигна,
аз чувствувам се слаб да те възнаградя:
властта ми малка е за твоите заслуги.
Страната да спасиш от враг неукротим,
под твоята ръка да крепне моят скиптър
и маврите да спреш, преди да съм успял
в тревогата да дам повеля да се спрат —
това са подвизи, които ми отнемат
надеждата дори да ти се отплатя.
Но двамата крале пленени ще ти бъдат
награда; аз ги чух, нарекоха те СИД,
а сид на техния език е повелител.
За тебе титла днес не виждам по-достойна,
не ми е свидна тя, носи я занапред!
И нека буди страх това велико име
в Гренада и навред — и да показва то
какво си ти за мен, какво ти аз дължа!
ДОН РОДРИГО
О, господарю мой, щадете скромността ми!
Не давайте такваз цена за мойто дело,
не ме заставяйте пред вас да се червя —
дарявате ми чест, която не заслужвам.
Аз зная, че кръвта, живота си съм длъжен
да жертвувам дори за благото народно;
изгубя ли ги днес за тъй достойна цел,