сама да туря край на техните страдания.
ЛЕОНОРА
Госпожо, но все пак всред техните сполуки
издавате една безкрайна скръб. Нима
в това сърце велико — любовта, която
изпълня с радост тях — печал дълбока буди,
и туй внимание, което им дарите,
щастливи щом са те, нещастна ли ви прави?
Но аз, нескромната, си позволявам много.
ИНФАНТАТА
Прикрита, двойно по-голяма е скръбта ми.
Най-сетне чуй ме, чуй ме как се борих, чуй
от пристъпи как браня свойта добродетел.
Тиран е любовта — тя никого не жали:
аз любя тоя млад любовник, тоя рицар,
на друга подарен.
ЛЕОНОРА
Вий го обичате!
ИНФАНТАТА
Сложи ръка на туй сърце и виж как бие
и как познава своя победител то!
ЛЕОНОРА
Простете ми, ако похуля тази обич.
Великата княгиня тъй да се забрави,
че в своето сърце да пусне тоя рицар!
А кралят, а Кастилия — какво ще кажат?
Не си ли спомняте, чия сте дъщеря?
ИНФАНТАТА
Аз помня, но кръвта си бих проляла още
преди да унижа високото си име.
Бих ти отвърнала: достойнството само
в прекрасните души любовен пламък буди;
и ако мойта страст би молила за прошка,
стотици примери могла бих да намеря.
Но свойта слава аз не искам да изложа,
от моята любов по-силен е духът ми;
и казвам си, че кралска дъщеря съм — крал,
и само крал за мене е достоен; щом
видях, че моето сърце е беззащитно,
сама дарих, което не посмях да взема.
Химена, вместо себе си, аз свързах с него,
запалих огън в тях, за да угасне моят.
И тъй не се чуди, с измъчена душа,
че техният съюз нетърпеливо чакам:
спокойствието ми от тоя брак зависи.
С надежда любовта живее, с нея гине,
тя огън е, що без гориво бързо гасне;
и ако въпреки печалната ми орис
Химена стане дон Родригова съпруга,
надеждата е мъртва и духът е здрав.
Ала нечувано аз страдам, че Родриго
до сватбата ще бъде скъп за мене; гледам
да го изгубя, но със жал го губя. Ето
отгде извира скрита мойта скръб. С тъга
аз виждам любовта от мене как изтръгва
въздишки по това, което ненавиждам;
усещам раздвоена своята душа:
лети ли моят дух, сърцето ми е в пламък;
боя се и желая тоя кобен брак:
непълна радост само чакам аз от него.
И слава, и любов тъй скъпи са за мене,
че ще умра, ако се свърже той — или
ако не стане.
ЛЕОНОРА
Мога само да ви кажа
след всичко туй, че с вас и аз въздишам горко:
осъждах ви преди, оплаквам ви сега;
но тъй като против и силата, и чара
на зло тъй сладостно — и тъй горчиво зло —
се бори добродетелта ви и примамки
отхвърля, пристъпи отблъсва, тя ще знае
покой да влее пак в смутения ви дух.
На нея се надявайте и на небето,
то добродетелта не ще остави в мъка.
ИНФАНТАТА
Надежда имам само в безнадеждността.
ПАЖЪТ
По ваша заповед Химена иде тук.
ИНФАНТАТА
(на Леонора)
В преддверието вън идете я срещнете.
ЛЕОНОРА
А вий оставате с мечтите си, нали?
ИНФАНТАТА
О не, спокоен израз искам да придам
на своето лице, макар да съм печална.
След малко ида.
О, небе, отгдето чакам
за болката си лек, сложи най-сетне край:
спокойствие ми дай — и щастие ми дай.
Във чуждото аз диря свойто щастие;
и трима ни вълнува тоя брак; по-скоро
да се извърши той — или стори духа ми
по-силен. Двамата любовници свържи,
строши оковите, да свършат моите мъки.
Но аз се бавя много: при Химена вече
да ида, в разговор да облекча скръбта си.
Трета поява
ГРАФЪТ1, ДОН ДИЕГО
ГРАФЪТ
И тъй, вий победихте, милостта на краля