Кой те направи слаб и него — толкоз силен?
Родриго тръгва в бой, а мисли, че умира!
Той, който победи и маври, и баща ми,
преди да се е бил с дон Санчо, се отчайва!
Така ли смелостта при нужда те напуща?
ДОН РОДРИГО
Аз не отивам в бой, аз диря свойта казън,
и вярната любов ме учи да не браня
живота си, щом вий ми искате смъртта.
Аз все така съм смел, но сили нямам вече
да пазя сам това, що вам се не харесва.
И още тая нощ бих срещнал аз смъртта,
ако бях влязъл в бой за собствена вражда:
но аз закрилях крал, народ, страна — и бих
им изменил, ако се защищавах зле.
Духът ми възвисен не мрази тъй живота,
че с вероломство днес да го напущам аз.
Вий искате сега смъртта ми, аз приемам
присъдата, щом тя засяга само мене.
И тъй като не бях достоен да умра
от вашата ръка, избирате вий друга:
но ударите й не ще отблъсна аз;
дължа аз почит към ръката, що се бие
заради вас; пленен от мисълта, че тя
избрана е от вас, честта ви за да брани,
аз ще разкрия гръд и ще боготворя
чрез него вашата ръка, що ме погубва.
ХИМЕНА
Ако суровостта на тоя скърбен дълг
ме прави да преследвам твойта храброст, слага
на твоята любов такъв жесток закон,
че ти пред Санчо днес ще бъдеш беззащитен,
в туй заслепение помни, че става дума
не само за живот, а — и за чест; прославен
макар да е живял Родриго, щом узнаят,
че вече е умрял, ще кажат — победен е.
По-скъпа и от мен за тебе е честта:
ръцете ти в кръвта на татка тя потапя
и въпреки страстта те кара да отхвърляш
най-сладкия копнеж да бъда нявга твоя:
но все пак не скъпиш честта си, щом желаеш
да бъдеш ти надвит, без да си влязъл в бой.
Какво неравенство подрива храбростта ти?
Защо не си тъй смел или защо бе смел?
За да ме оскърбиш, затуй ли храбър беше?
Не си ли храбър, щом не бива да обиждаш?
И толкоз ли жесток с баща ми ти ще бъдеш,
та след победата да бъдеш победен?
Не, без да искаш смърт, аз пак ще те преследвам,
и свойта чест брани, щом искаш да умреш.
ДОН РОДРИГО
Не трябват подвизи за славата ми вече,
щом графът е убит и маврите — разбити!
Защо ми е сега защита? Всеки знае,
че моят дух е смел, че мойта храброст може
да върши чудеса, че нищо под небето
не ми е скъпо тъй, като честта: Не, не.
Родриго в тоя бой ще знае да умре,
без да изложи чест, без някой да посмее
да му припише страх, без победен да бъде
и без над себе си да види победител:
Ще кажат само: „Той обичаше Химена;
без нейната любов не можеше живя;
той сам се подчини на строгата съдба,
която я склони главата му да иска.
И благородното сърце, ако откаже,
би се помислило, че върши престъпление.
Той своята любов изгуби за честта,
за своята любов напусна той света
и предпочете сам честта си пред Химена
и пред живота си — Химена.“ И така,
в двубоя блясъкът на мойта слава още
по-силно ще трепти и няма да угасне;
свободната ми смърт такава чест ще следва,
каквато никой друг не би ви подарил.
ХИМЕНА
Животът и честта щом няма да те спрат
да дириш днес смъртта — защото те обичах,
за тая ми любов брани се, отнеми
от Санчо своята Химена, мой Родриго,
та да не се предам на туй лице противно,
тъй както обещах. Какво да кажа друго?
Мисли за своята защита и дано
надвиеш моя дълг, заставиш ме да млъкна
и твоето сърце, ако обича още,
в борбата победи и отнеси Химена!
Прощавай! Срам ме е за тая подла дума.
ДОН РОДРИГО
Дали ще има враг непобедим за мене?
Излезте ми сега, наварци, маври, вие,
кастилци — все чеда на храбрата Испания!
Сдружете се, една войска станете днес,
за да се биете с ръката вдъхновена;
вдигнете всички вий против една надежда
усилията си — те пак не ще ви стигнат.