Втора поява
ИНФАНТАТА
О, знатност на рода, която в престъпление
превръщаш моята любов!
И ти, любов, що в мен със мощ въставаш
против законите на тоя горд тиран!
Пред тях ли трябва днес
да се смириш, княгиньо?
Родриго, с тоя дух достоен си за мене,
но кралски син не си, макар да имаш доблест.
Безмилостна съдба, със строгост що дели
честта от моите желания!
Нима е писано, такава тежка скръб
да струва изборът на рядка добродетел?
О, небеса, сърцето
какви въздишки чакат,
ако не смогне то, измъчвано до смърт,
да се смири — или любимия да срещне!
Но, съвест моя, спри! — и разумът се чуди,
да губя тъй достоен избор!
Макар че моят род на властник ме обрича,
Родриго, аз със чест живяла бих при тебе.
След своята победа
ти заслужаваш трон!
И не показва ли туй славно име Сид,
което придоби, че трябва да царуваш?
Достоен е за мен, но той е за Химена;
напразно го принесох дар!
Смъртта на нейния баща не ги разделя,
със съжаление преследва го дългът.
Плод никакъв, нито
от неговия грях,
нито от мойта скръб — съдбата щом приема
дори между врази да крепне любовта.
Трета поява
ИНФАНТАТА, ЛЕОНОРА
ИНФАНТАТА
Що искаш, Леонора?
ЛЕОНОРА
Да ви ръкопляскам,
загдето най-подир намерихте покой.
ИНФАНТАТА
Отгде ми би дошъл покой всред тая скръб?
ЛЕОНОРА
Ако с надеждата погива любовта,
Родриго може ли да смайва смелостта ви?
Вий знаете в какво Химена го увлече:
и стане ли съпруг или умре, за вас
надеждата гасней и вий сте здрава вече.
ИНФАНТАТА
Ах! Има още…
ЛЕОНОРА
Що? Да се надявате?
ИНФАНТАТА
Но можеш ли ми ти надеждата отне?
Ако ли при таквиз условия се бие,
аз бих измислила с какво да разруша
последиците им. На много хитрини
жестоката любов нас, влюбените, учи.
ЛЕОНОРА
Щом бащината смърт не смогна да разпали
в душите им раздор, що можете вий стори?
Химена, ясно е, преследва днес Родриго,
но не с омраза — тя издействува борба
и първата ръка, която й предлагат,
приема изведнъж: не дири тя ръце,
прославени в безброй възвишени дела;
дон Санчо стигай; той избора заслужва,
защото първи път се готви за борба.
У него липсата на опит тя цени.
И тъй като не е прочут, на него гледа
с доверие сега; и тая бързина,
с която бе избран, показва — тя че иска
борба, що би могла да надломи дълга й,
що би доставила победа на Родриго
и да й позволи да се успокои.
ИНФАНТАТА
Аз чувствувам това и въпреки Химена
сърцето ми трепти по тоя победител.
Нещастна влюбена, на що да се реша?
ЛЕОНОРА
Да си припомните чия сте дъщеря:
родена сте за крал, а любите Родриго!
ИНФАНТАТА
Прицел за моето сърце не е Родриго,
аз влюбена не съм в един прост благородник,
и моята любов не го зове така.
Твореца любя аз на толкова прекрасни
и доблестни дела — Сид любя аз сега.
Аз ще се покоря, но не от страх пред хули,
а — пред една тъй хубава любов. Дори
заради мене той да бъде увенчан,
пак няма аз назад дара си да приема.
В един такъв двубой победа го очаква,
затуй на нея пак ще го предам. А ти,
свидетелка на туй пронизано сърце,
завършено ела да видиш мойто дело!
Четвърта поява
ХИМЕНА, ЕЛВИРА
ХИМЕНА
Елвира, страдам аз и колко съм нещастна!