Аз любех, знаете, но заради баща си
смъртта поисках аз на скъп за мен човек:
вий сам можахте, сир, да видите как в жертва
принесох на дълга аз своята любов.
Родриго мъртъв е най-сетне и смъртта му
от неприятелка любовница ме прави.
Дължах аз тая мъст на своя клет баща,
а тия сълзи днес — на своята любов.
Като ме защити, дон Санчо ме погуби;
обречена съм аз на своя похитител!
Сир, милостта ако могла би да ви трогне
— такъв жесток закон! — аз моля за отмяна.
Той победи и аз оставям за награда
имота си, с молба да ме остави той
да ида в манастир, горчиво да оплаквам
до сетния си дъх баща си и Родриго.
ДОН ДИЕГО
О, сир, тя люби — аз не смятам туй за грях,
пред всички че призна законната си обич.
ДОН ФЕРДИНАНД
Химена, чуй ме ти, любовникът ти жив е.
Дон Санчо, победен, донесъл ти е криво.
ДОН САНЧО
Не съм виновен аз, а — нейната припряност:
тук идех изхода на боя да предам.
Достойният герой, сърцето й пленил,
като ми снемаше оръжието, каза:
„Не бой се ти — кръвта, що в жертва се принася
за моята любов, аз няма да пролея;
но тъй като дългът при краля ме зове,
иди при нея ти и вместо мене сам
за боя разкажи и тоя меч предай.“
И аз дойдох, о, сир, но тоя меч излъга:
за победител тя ме взела, щом видяла,
че пак се връщам тук. Внезапният й гняв
издаде нейната несдържана любов
и невъзможно бе за миг да ме изслуша.
Макар и победен, макар безкрайно много
да губи туй сърце, все пак щастлив съм аз,
че моят неуспех причина става днес
да тържествува тук една любов прекрасна.
ДОН ФЕРДИНАНД
Недей се ти черви от любовта си, дъще,
и средства не търси, за да я отречеш.
Напразно хубав свян те води към това:
спаси ти свойта чест, дълга си ти изпълни;
ти вече отмъсти, задоволи баща си:
на ред опасности изложен бе Родриго.
Ти виждаш, инак е небето отредило,
затуй за себе си най-сетне помисли
и не въставай ти пред моята повеля,
която ти дари един любим съпруг.
Седма поява
ДОН ФЕРДИНАНД, ДОН ДИЕГО, ДОН АРИАС, ДОН РОДРИГО, ДОН АЛОНЗО, ДОН САНЧО, ИНФАНТАТА, ХИМЕНА, ЛЕОНОРА, ЕЛВИРА
ИНФАНТАТА
Химена, престани да плачеш — приеми
от моите ръце достойния герой!
ДОН РОДРИГО
Не се обиждайте, ако аз падам, сир,
от почит и любов в нозете й пред вас!
Не ида тука аз трофея си да взема,
а — да ви поднеса сам своята глава!
О, чуйте, моята любов не ще си служи
ни със законите, ни с волята на краля!
Ако е малко туй за вашия баща,
кажете ми, какво да сторя? Да се бия
със още хиляди съперници? Да стигнат
делата ми накрай света? Сам да нападна
и лагер, и войска — и да надмина
на баснословните герои смелостта?
Ако вината ми ще се измие с туй,
на всичко съм готов и всичко ще извърша!
Но само мойта смърт, ако би усмирила
неумолимата и горда ваша чест,
недейте праща вий човешка власт срещу ми:
пред вашите нозе е моята глава,
непобедимия ще победите вие,
не може никой друг извърши тая мъст!
Но мойта смърт поне отплата да ви бъде! —
от спомените си недейте ме прокужда!
И тъй като смъртта честта ви ще запази,
не ме забравяйте като награда вий!
И някога за мен кажете си: „Ако
не бе ме любил той, не щеше да умре.“
ХИМЕНА
Стани, Родриго! Сир, аз трябва да призная,
премного ви казах, сега да го отричам.
Той има качества, които аз ценя;
и послушание на краля ний дължим!
Но както и да сте отсъдили, нима
ще може днес пред вас да стане тоя брак?
Когато моя дълг насилвате, дали
съгласна е със вас и справедливостта?
Ако е станал тъй необходим Родриго,
наградата нима ще трябва аз да бъда,
та вечно да скърбя, че своите ръце