съм потопила в кръв, във бащината кръв!
ДОН ФЕРДИНАНД
За времето закон е ставало това,
което първом е изглеждало престъпно.
Спечелил те е той и негова ще бъдеш!
Но храбростта му днес макар да те владее,
аз враг на твойта чест бих бил, ако веднага
на победителя наградата отдам.
Отложи ли се, с туй не ще се наруши
обетът: негова съпруга ти да бъдеш.
Година стига ти да стихнат твоите сълзи!
А ти, Родриго, пак оръжие вземи!
Тъй както маврите при нас ти победи,
отблъсна пристъпи, осуети кроежи,
иди при тях — и вожд на моята войска
стани, и разори земята им! От страх
пред името ти Сид ще потреперят те —
от победител крал ще искат да им станеш.
Но верен й бъди и още по-достоен
за нея се върни. И твоите дела
така да я пленят, че тя сама да смята
за своя чест тогаз, за тебе че се жени.
ДОН РОДРИГО
На вас да служа, сир, и нея, за да имам,
на всяка заповед аз бих се отзовал
и всичко бих търпял, и бих щастлив живял
с надеждата дал ек от нейните очи.
ДОН ФЕРДИНАНД
На смелостта си ти, на мене се надявай!
И вече завладял сърцето на Химена —
на времето предай, на своята юначност,
на своя крал предай да покори честта.
Пиер Корней
(1606–1684)
Пиер Корней, наречен баща на класическата френска трагедия, е роден на 6 юни 1606 година в Руан, Северозападна Франция. Като син на адвокат, за да продължи семейната традиция, първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование. Става член на адвокатската гилдия в Руан, но тази професия не го удовлетворява. През 1629 родина влиза в Руанския парламент и е назначен за кралски съветник — длъжност, която заема повече от двадесет години.
Изоставил адвокатската професия, той се отдава на литературата. В началото пише лирически стихотворения, а после съсредоточава всичките си творчески сили върху драматургията, Пиер Корней се запалва по древноримската литература и възприема хуманистичната вяра в силата на разума и благородството на човешкия дух. Малко над 20-годишен, той написва първата си пиеса — „Мелита“. След това създава още седем комедии, сред които „Клитандър, или освободената невинност“, „Вдовицата, или наказаният предател“ и др. Ранните пиеси са романтични творби, в които героите избягват страстите и се осланят на разума.
В периода 1630–1645 г. Пиер Корней създава най-ценните си творби — „Сид“, „Хораций“, „Цина, или милосърдието на Август“, „Полиевкт“, „Илюзията“. На 31 години (в 1637 г.) с постановката на „Сид“ той постига небивал успех. Написана по испанска легенда от XI век за доблестния рицар Сид, тази трагедия нарушава драматургичния канон за единство на място и действие. Макар че „Сид“ печели сърцата на публиката, Пиер Корней е обезкуражен от критиката на други писатели, негови съвременници. Повлиян от мнението на авторите-завистници, самият Ришельо се присъединява към враговете му и по негова поръка „Сид“ е подложена на критики в Академията. Но публиката вече била дала своята висока оценка и в Париж придобил популярност изразът „хубаво като Сид“.
В следващите си пиеси Корней се придържа по-строго към класическите форми, но дава да се разбере, че той с неудоволствие се подчинява на ограниченията, наложени на гения му. Всички следващи трагедии на автора са достойни за най-висока възхита заради силата и величието на характерите, изобразени в тях. Те възвисяват и предизвикват мощни вълнения чрез благородството на чувствата, които са образец за читателя и зрителя… Сред представителите на Класицизма Пиер Корней най-ярко поставя проблема за честта и славата, за нравствения дълг и любовта към Отечеството, пред които Любовта, която дотогава властва в театъра, се налага да отстъпи. За пръв път на сцената се появяват живи и действени личности, които не се съобразяват с обстоятелствата и вземат смели решения, подчинени наличната си воля. Зрителят става свидетел не на външното действие, а на вътрешни преживявания на героите, на техните нравствени пориви, на чувствата им, на многообразието на характерите. За драматургията на Корней са характерни ярките контрасти в изграждането на образите, драматичният диалог, възвишеността на мисълта. Главните герои коват собствените си съдби със силата на характера, с ум и достойнство.