Пиесите, които Корней пише в края на живота си отстъпват в художествено отношение на най-добрите му творби. Последната си трагедия „Сюрена“ създава през 1674 година. Почувствал хладината, с която ценителите на театралното изкуство посрещат неговите творчески изяви, той се оттегля от сцената. Умира в дома си в Париж на 1 октомври 1684 година. Погребан е в църквата „Свети Рош“.
Преводът на трагедията „Сид“ на Николай Лилиев е публикуван през 1940 година. В издателската бележка по този повод е отбелязано, че културната общественост го оценява единодушно като забележително явление в литературния и театралния живот на страната. Наред с преводите „От ума си тегли“ на Димитър Подвързачов и „Тартюф“ на Асен Разцветников, „българският «Сид»“ е един от най-високите върхове на преводаческото изкуство у нас — преводът се издига до своя първообраз и — като разкрива и смисъла, и формата на другия език — придобива самостоятелен живот на оригинално литературно произведение. Хиляда осемстотин и четиридесетте (1840) стиха на превода на Лилиев — точно колкото са и у Корней — възпроизвежда не само метриката на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки на български език „Сид“, получаваме удоволствието, което Лилиев ни дава с поезията си — поезия, която достига до сърцето на духовно издигнатия съвременник.