издига ви до чин, на мене що дължеше:
на княза на Кастилия сте възпитател.
ДОН ДИЕГО
О, тоя знак на почит към рода ми сочи,
че справедлив е той, че минали заслуги
умее да цени.
ГРАФЪТ
Но колкото велики
кралете и да са, те всички като нас са
и могат да се мамят като нас; на всички
придворни този избор днес доказва, лошо
сегашните заслуги че се плащат.
ДОН ДИЕГО
Стига
за този избор, що ви дразни; той могъл би
на милост и достойнство да бъде дело;
но почит пред властта върховна ний дължим,
безсилни сме да съдим волята на краля.
Към тая чест на краля прибавете друга —
да свържем със свещени връзки моя род
и вашия: аз имам син, вий — дъщеря;
завеки с тоя брак приятели ще бъдем:
благоволете зет синът ми да ви стане.
ГРАФЪТ
За по-възвишен род той трябва да мечтае;
и тоя блясък нов на честното ви име
навярно е вселил у него нова гордост.
Да възпитавате, това е ваше право
на княза покажете как да управлява,
в подвластния народ да всява всъде трепет,
да вдъхва у добрите обич — страх у злите.
Да има добродетели на пълководец:
учете го в беди да се кали, да няма
в изкуството на Марса равен, да прекарва
и ден, и нощ на кон. Въоръжен да си
почива, както крепостта превзема, сам
победата всред боя да печели. С пример
учете го да бъде съвършен, като
с дела му поясните своите уроци.
ДОН ДИЕГО
Ще се поучи с пример той, макар да не
желаете; от тая хубави дела,
които са живота ми, ще види как
народите да покорява, как ще може
да взема крепости, войски да води — с подвиг
велик безсмъртната си слава да изгражда.
ГРАФЪТ
По-друга сила имат примерите живи;
по книга зле князете учат своя дълг.
И сетне, що е тоя брой години, който
не може се сравни с един от моите дни?
Ако сте храбър бил — аз храбър съм сега;
в ръката ми, за кралството добра опора,
щом блесне меч, Гренада, Арагон треперят;
стена е мойто име за Кастилия:
без мене друг закон тук щеше да владее,
врагът ви лесно щеше да ви стане крал.
Множи се мойта слава и всеки миг ми носи
победа след победа, лавър подир лавър.
Под сянката на моята ръка, всред боя,
до мене князът би опитал смелостта си;
като ме гледа победител, би научил
да побеждава и със свойто благородство
би видял…
ДОН ДИЕГО
Знам, вий вярно служите на краля:
началник съм ви бил, в сражение ви зная
щом старостта преля леда си в моите жили,
замести ме напълно рядката ви храброст;
и тъй да не хабим слова излишни вече,
аз нявга бях това, което днес сте вие.
Но вие виждате; че в тая надпревара
монархът между нас различие намира.
ГРАФЪТ
Отнехте ми това, което аз заслужвах.
ДОН ДИЕГО
Спечелил го е той заслужено от вас.
ГРАФЪТ
Способен който е, достоен също бива.
ДОН ДИЕГО
Но отказът тогаз е белег недобър.
ГРАФЪТ
Спечелихте, защото стар сте царедворец.
ДОН ДИЕГО
Делата бляскави застъпници ми бяха.
ГРАФЪТ
Кажете си, почете кралят старостта ви.
ДОН ДИЕГО
За мярка в случая той взел е смелостта.
ГРАФЪТ
Затуй се падаше на мене тая чест.
ДОН ДИЕГО
Отказали му — значи, не заслужвал чест.
ГРАФЪТ
Как, не заслужвал! Аз?
ДОН ДИЕГО
Да, вие.
ГРАФЪТ
Дръзко старче,
безсрамието ти ще се възнагради.
(Удря му плесница.)
ДОН ДИЕГО