(изважда сабята си.)
0, довърши, вземи живота ми след тоя
позор, от който моят род ще се срамува.
ГРАФЪТ
Щом толкова си слаб, що мислиш ти да правиш?
ДОН ДИЕГО
О, Боже, немощен оставам в тая нужда!
ГРАФЪТ
Чуй, тоя меч е мой; но гордост е за тебе
да взема аз в ръка такъв трофей позорен.
Прощавай! — и макар да не желая, нека
от твоите подвизи да се поучи князът —
туй наказание, за твойта реч достойно,
не ще им бъде малко украшение.
Четвърта поява
ДОН ДИЕГО
О, бяс! О, безнадеждност! О, противна старост!
Нима за тоя срам тъй дълго аз живях?
И побелях всред бран, да видя толкоз лаври,
увехнали за миг? Ръката ми, която
Испания в почуда уважава, често
спасявала е кралството, и толкоз пъти
е трона затвърдявала на своя крал —
изменя ли ми тя, че нищо не извърши?
На миналата слава горък спомен! Дело
на толкоз дни, погинало заден! Злокобно
отличие за мойто щастие! Висок
и стръмен връх, отгдето пада мойта чест!
Да гледам ли над вас как тържествува графът
или да гина срамно, без да отмъстя?
О, графе, възпитател отсега бъди
на моя княз. Такъв човек със чест е нужен
за тоя чин. Обидата на твойта завист,
макар да съм избран, ме прави недостоен.
И ти, оръжие на моите дела,
за вледенено тяло безполезен накит,
о меч, тъй страшен някога, но който беше
украса днес за мене само, не — защита,
върви в ръце достойни, напусни ме вече
и отмъсти за най-нещастния от всички.
ПЕТА ПОЯВА
ДОН ДИЕГО, ДОН РОДРИГО
ДОН ДИЕГО
Родриго, смел ли си?
ДОН РОДРИГО
Веднага всеки друг,
освен баща ми, би опитал.
ДОН ДИЕГО
Хубав гняв!
За моята печал достойно, сладко чувство!
Познавам свойта кръв, избухва бързо тя,
и в тая пламенност възкръсва младостта ми.
О, синко, моя кръв, ела — измий срама ми;
ела да отмъстиш за мене.
ДОН РОДРИГО
За какво?
ДОН ДИЕГО
За тъй жестоката обида над честта ни,
за двама смъртен удар: за една плесница.
Безсрамникът сега не би останал жив,
но измени ми старостта: и тоя меч,
за който аз съм слаб, ти давам да наказваш.
Иди, с надменника изпитай смелостта си:
такваз обида само с кръв се мий — върви,
умри или убий. Но знай, не се мами,
с такъв опасен враг те пращам да се биеш:
аз съм го виждал, цял потънал в кръв и прах,
навред да сее страх, всред цялата войска,
от храбростта му сам съм виждал ескадрони,
разбити със стотици; още нещо чуй,
не е той само воин, пълководец славен,
той…
ДОН РОДРИГО
Довършете.
ДОН ДИЕГО
Той — баща е на Химена.
ДОН РОДРИГО
Баща…
ДОН ДИЕГО
Не отговаряй, зная любовта ти;
безсрамният не е достоен за живот.
Обидата по-тежка е, когато иде
от оскърбител скъп. Ти знаеш вече всичко,
за двама би могъл сега да отмъстиш;
о, покажи, че си достоен за баща си!
Аз ще оплаквам сам печалните си дни,
а ти върви, лети — и отмъсти за нас!
Шеста поява
ДОН РОДРИГО
Пронизано е моето сърце
от удар неочакван, удар смъртоносен,
на справедлива свада жалък отмъстител,
и на несправедлива строгост клет прицел,
стоя бездвижен аз, душата ми се вие
под удар, който я убива.
Аз виждах увенчана обичта си.
О, Боже, чудна мъка!
В обидата баща ми оскърбен е,
бащата на Химена — оскърбител!
Каква борба в душата ми кипи!