Въстава моята любов против честта ми;
послушам ли баща си, губя свойта мила:
сърцето пали той, ръката тя задържа.
Да измениш на своята любов или
живот безсрамен да живееш —
печален избор! Безпределно зло!
О, Боже, чудна мъка!
Да премълча обидата или
бащата на Химена да накажа?
Баща, любима, чест, любов — суров
и благороден дълг, принуда сладка, всички
наслади мои мъртви са — или помръква
и славата за мен — злочест, или ще бъда
ненужен на света. Надежда страшна, скъпа
на честната, но влюбена душа,
достоен враг на щастие безкрайно,
о, меч, о, моя мъка,
дали си ми дарен да отмъстя —
или дарен Химена да погубя?
Да избера смъртта е по-добре.
Аз длъжен съм пред свойта мила, пред баща си:
ако си отмъстя, гневът й ще ме стигне,
ако не отмъстя, ще ме презре и тя.
Или ще изменя на своята надежда,
или за нея ставам недостоен.
За болката ми няма лек — расте,
когато я лекувам.
И щом смъртта ме чака, да умра,
без да съм оскърбил поне Химена.
Но да умра, преди да отмъстя!
Да диря смърт тъй гибелна за свойта слава!
С такъв позор Испания да ме запомни,
че зле съм защитил честта на своя дом!
И то за любовта, която чезне вече
пред моята изгубена душа!
Но стига тая мисъл ме примамва,
усилва тя скръбта ми.
Ръката да спаси поне честта,
най-после щом Химена ще изгубя.
Да, моят дух се беше заблудил.
Най-първо на баща си аз дължа. И в бой ли
или от скръб загина, чиста ще предам
кръвта си, както съм я някога получил.
Аз вече се виня за своята небрежност.
Да отмъстя по-скоро;
и засрамен, че тъй се двоумих,
да ме не спира мисълта,
че оскърбен баща ми е сега,
че оскърбител е бащата на Химена.
Второ действие
Първа поява
ДОН АРИАС, ГРАФЪТ
ГРАФЪТ
Признавам между нас, щом тия думи чух,
кръвта ми закипя и взе да се бунтува;
но станалото днес не може се поправи.
ДОН АРИАС
Пред краля смелостта ви трябва да отстъпи;
с участие той случката следи, гневът му
над вас ще се излее властно. Па и вие
не можете се защити законно: санът
на оскърбения, голямата обида
изискват подчиненост — тя не е
обикновено удовлетворение.
ГРАФЪТ
Животът ми е в кралските ръце.
ДОН АРИАС
Много
след грешката сте се увлекли. Кралят още
обича своя граф; гнева му успокойте.
Той казва: „Искам туй“; бъдете вий покорен.
ГРАФЪТ
За да запазя аз честта си, господине;
не ще е грях голям да бъда непокорен;
па и да е голям, заслуги имам много,
за да го изличат.
ДОН АРИАС
Каквото дело славно
и важно да извършиш, никога не е
пред своя поданик за нещо длъжен кралят.
Вий мамите се много — който служи честно
на своя крал, дълга си само изпълнява.
Погубвате се с тая самовяра.
ГРАФЪТ
Бих ви
повярвал, след като опитам.
ДОН АРИАС
Вие трябва
да се боите от властта на краля.
ГРАФЪТ
Само
един-едничък ден не може ме погуби.
С величието си той нека ме накаже,
загина ли, загива цялата държава.
ДОН АРИАС
Как! Вий не се боите от властта върховна…