ХИМЕНА
Сами?
ПАЖЪТ
Сами, препирали се, чух, за нещо.
ХИМЕНА
Без друго те се бият, стига вече думи!
Загдето бързам тъй, простете ми, госпожо.
Пета поява
ИНФАНТАТА, ЛЕОНОРА
ИНФАНТАТА
Уви! Не е спокоен моят дух — оплаквам
нещастията й, любовника й любя;
покой не зная, пак възпламва любовта ми.
Разлъката между Родриго и Химена
и мъка, и надежда в мене ще събуди;
за тяхната раздяла аз скърбя, но тя
наслада тайна хвърля в моята душа.
ЛЕОНОРА
Не, добродетелта, която ви издига,
тъй скоро ли изпада в тая низка страст?
ИНФАНТАТА
Не я наричай низка, тя сега с победа
и с блясък властвува над моята душа:
почитай я, тъй скъпа ми е тя. Макар
у мене всичко с нея да се бори — вярвам;
и моето сърце лети с надежда луда
и дири момъка, изгубен за Химена.
ЛЕОНОРА
И тъй, угасва славната ви смелост; нищо
гласът на разума не ви ли днес говори?
ИНФАНТАТА
Ах! Колко малко слушаш разума, когато
сърцето ти коси такваз отрова сладка!
И болният, щом сам обича болестта си,
не се оставя тъй да го лекуват лесно!
ЛЕОНОРА
Надеждата ви мами, сладка е скръбта ви,
но все пак той не е за вас достоен.
ИНФАНТАТА
Зная,
но добродетелта, ако отстъпи, чуй
как любовта ласкай едно сърце подвластно.
Ако Родриго само победи, ако
сломи прославения воин с храбростта си,
ще мога, без да се срамя, да го обичам.
Ако ли победи, какво не би направил?
Под неговата власт, пред неговия подвиг
ще падат, смея туй да вярвам, цели кралства,
и моята любов ме вече уверява,
че на престола на Гренада той седи,
че покорени, маврите го обожават,
че Арагон посреща нов завоевател,
че се предава Португалия, отвъд
морета че се носи неговата слава,
че лаврите му африканска кръв пои:
да, всичко, що се казва за герой прославен,
от дон Родриго аз очаквам, и след тая
победа горда аз ще бъда с любовта му.
ЛЕОНОРА
Но боят може би все още не е почнал,
а вижте докъде възнасяте го вие!
ИНФАНТАТА
От графа дон Родриго оскърбен е; двама
излезли заедно: не стига ли това?
ЛЕОНОРА
Добре! Така да бъде, ще се бият, но
дали ще стигне тъй далече дон Родриго?
ИНФАНТАТА
Безумна аз! Блуждай душата ми. Ти виждаш,
какви горчивини ми готви тази обич.
Ела да утешиш скръбта ми в мойта стая
и в тоя страх сама недей ме ти оставя.
Шеста поява
ДОН ФЕРДИНАНД, ДОН АРИАС, ДОН САНЧО
ДОН ФЕРДИНАНД
Все тъй суетен ли, неразсъдлив е графът,
да вярва, че греха му ще простя?
ДОН АРИАС
Говорих
от ваше име дълго с него, сир, направих,
каквото смогнах сам, и нищо не сполучих.
ДОН ФЕРДИНАНД
О, небеса! Тъй малко почит ли и грижа
показва тоя дързък поданик към мене!
Диего оскърби, презира своя крал!
Всред моя собствен двор той заповед ми дава!
Макар и воин смел, и пълководец славен,
ще смогна тая гордост да сломя; макар
самата храброст, бог на битките да бъде,
ще види той що значи непокорство; исках
най-първо с кротост да се отнеса, каквото
и да заслужваше такваз безсрамна дързост;
но той злоупотреби — още днес идете
и, противи ли се или не противи,
хванете го.
ДОН САНЧО
След малко може да утихне:
от разпрата доведоха го още гневен;
сир, в пламъка на първия кипеж едно
сърце великодушно мъчно се предава.