Сидхарта видя колко красива бе тя и сърцето му трепна от радост. Когато носилката се приближи, той се поклони дълбоко, а когато се изправи, погледна светлото прелестно лице, прочете за миг онова, което казваха умните засенчени очи и вдъхна някакво благоухание, което до този миг не познаваше. Красивата жена за миг само кимна с глава, усмихна се и изчезна в горичката, съпроводена от слугите си.
„Градът ме посреща с добър знак — помисли си Сидхарта.“ Поиска му се веднага да влезе в горичката, но се отказа, като забеляза презрението и недоверието, с което слугите и слугините го гледаха при входа. „Все още съм самана — каза си той, — все още съм отшелник и просяк. Не бива да остана такъв, като друг човек трябва да вляза в горичката.“ И се засмя.
Първия човек, когото срещна, той разпита за горичката и за името на онази жена, и така научи, че горичката е на прочутата разгулница Камала, и че освен горичката тя притежавала и една къща в града.
Тогава той отиде в града. Вече имаше цел. Тръгвайки след тази цел, той се остави на града да го погълне, носеше се сред потока на улиците, заставаше на площадите, почиваше на каменните стълби край реката. Привечер той се сприятели с един бръснарски чирак, когото бе забелязал да работи в сянката на един свод, когото след това срещна отново на молитва в храма на Вишну18 и на когото бе разказал за деянията на Вишну и Лакшми.19 През нощта той спа при лодките на реката, а рано на сутринта, преди да дойдат първите посетители в бръснарницата, отиде при младия чирак, който му обръсна брадата, подряза косите му, вчеса ги и ги намаза с фино масло. После Сидхарта отиде да се окъпе в реката.
Когато късно след обед красивата Камала приближи на носилката си горичката, Сидхарта стоеше при входа, поклони се пред нея и прие поздрава на красавицата. Той даде знак на слугата, който вървеше последен в шествието, и го помоли да предаде на господарката си, че един млад брамин желае да говори с нея. След не много време слугата се върна, покани чакащия Сидхарта да го последва, заведе го мълком в някакъв павилион, където Камала се бе излегнала върху едно ложе, и го остави сам при нея.
— Ти не беше ли и вчера при входа на горичката и не ме ли поздрави? — попита Камала.
— Да, вчера те видях и те поздравих.
— Но не беше ли вчера с брада и с дълги коси, посипани с прах?
— Добре си гледала, забелязала си всичко. Ти видя Сидхарта, браминския син, който напусна родината си, за да стане самана, и три години беше самана. Сега обаче напуснах онзи път, пристигнах в града, а ти бе първата, която ме срещна преди да вляза в него. Дойдох при теб, за да ти кажа това, о, Камала! Ти си първата жена, на която Сидхарта не говори със сведени очи. Никога вече няма да свеждам очите си, когато срещна хубава жена.
Камала се усмихваше и си играеше с ветрилото си от паунови пера. Тя попита:
— Нима Сидхарта е дошъл при мен само за да ми каже това?
— За да ти кажа това и да ти благодаря, че си толкова прелестна. И ако не ти е неприятно, Камала, бих те помолил да ми станеш приятелка и учителка, защото аз все още нищо не зная за изкуството, в което ти си майсторка.
Тогава Камала се изсмя:
— Приятелю, до сега не ми се е случвало да дойде при мен някой самана от гората и да иска да се учи от мен. Никога не ми се е случвало самана с дълги коси и със стара, окъсана препаска да дойде при мен. Много младежи идват при мен, сред тях има и синове на брамини, но те идват, облечени в красиви дрехи и обути в скъпи обуща, косите им ухаят, а кесиите им са пълни с пари. Такива са, самана, младежите, които идват при мене.
Сидхарта каза:
— Започвам вече да се уча от теб. Още вчера научих нещо, Обръснах брадата си, вчесах косата си и я намазах с благоуханно масло. О, превъзходна, малко са още нещата, които ми липсват: скъпи дрехи, скъпи обуща, пари в кесията. Но знай, че Сидхарта е пожелавал много по-недостижими неща от тези дреболии, и ги е постигал. Как може да не успея да постигна това, което си пожелах: да ти стана приятел и да науча от теб радостите на любовта! Ти ще откриеш в мен добър ученик, Камала, много по-трудни неща съм усвоил от тези, на които искам да ме научиш. Изглежда, за теб не е достатъчно Сидхарта да остане такъв, какъвто е — с коси, намазани с благоуханно масло, но без дрехи, без обуща и без пари?