ПРИ ХОРАТА — ДЕЦА
Сидхарта се запъти към търговеца Камазвами. Посочиха му една богаташка къща и слуги го поведоха по скъпи килими към една стая, където той почака стопанина на къщата.
Камазвами влезе. Той бе пъргав, подвижен човек, с изцяло побеляла коса, с умни, изпитващи очи и чувствени устни. Стопанинът и гостът се поздравиха любезно.
— Казаха ми — започна търговецът, — че ти си брамин, учен човек, но че търсиш служба при някой търговец. В нужда ли си изпаднал, брамине, та търсиш служба?
— Не — каза Сидхарта, — не съм изпаднал в нужда и никога не съм бил в нужда. Идвам от саманите, с които живях дълго време.
— Щом идеш от саманите, как може да не си в нужда? Не са ли саманите съвсем без имот?
— Безимотен съм — каза Сидхарта, — ако е това, което мислиш ти. Разбира се, че съм безимотен, но доброволно, и следователно не съм в нужда.
— Но от какво искаш да живееш, след като си безимотен?
— Още не съм мислил за това, господарю. Повече от три години бях безимотен и никога не съм мислил от какво ще живея.
— Значи си живял от имотите на другите?
— Вероятно е така. И търговецът живее от онова, което притежават другите.
???(явно отново липсва текст)?
…бяха ценността и смисълът на новия му живот, а не в търговията на Камазвами. Търговецът му възлагаше да пише важни писма и договори и свикна да се съветва с него по всички по-големи дела. Той скоро се убеди, че Сидхарта малко разбира от ориз и вълна, от мореплаване и търговия, но че ръката му носи щастие и че Сидхарта го превъзхожда по търпеливост и спокойствие, по способността да изслушва и да преценява хората.
— Този брамин — сподели Камазвами с един свой приятел — не е истински търговец и никога няма да стане такъв, душата му никога няма да се отдаде с цялата си страст на сделките, но той притежава тайната на онези хора, които успехът спохожда от само себе си, може би заради щастлива звезда, магьосничество или нещо, което е научил при саманите. Той винаги изглежда така, сякаш се забавлява със сделките, те никога не го поглъщат изцяло, никога не го завладяват до край, той не се страхува от неуспеха и е равнодушен към всяка загуба.
Приятелят посъветва търговеца с думите:
— Давай му една трета от печалбата при сделките, които извършва за теб, но в случай на загуба го задължи да поема същия дял от нея. Така ще бъде по-усърден.
Кавазвами се вслуша в съвета, но Сидхарта си остана все така безгрижен. Стигнеше ли се до печалба, той я приемаше равнодушно; получеше ли се загуба, той само се усмихваше и казваше:
— Гледай ти, крива е излязла сметката!
Изглежда, търговските сделки наистина не го интересуваха. Веднъж той отиде в някакво село, за да откупи ориза след богата жътва, Но когато пристигна, оризът бе вече продаден на друг търговец. Въпреки това Сидхарта остана за няколко дни в селото, черпеше селяните, подаряваше на децата им медени монети, гостува на една сватба и чак тогава предоволен се върна. Камазвами го посрещна с укори, че се е забавил, прахосвайки пари и време. А Сидхарта отвърна:
— Не се гневи, скъпи приятелю! Досега с укори не е постигано нищо. Ако има загуба, остави ме аз да я понеса. Много съм доволен от това пътуване. Запознах се с много хора, сприятелих се с един брамин, деца се катереха по коленете ми, селяните ми показваха нивите си, никой не се отнасяше към мен като към търговец.
— Всичко това е много хубаво — извика Камазвами гневно, — но ми се струва, че все пак си търговец! Или ти тръгна на път само за свое удоволствие?
— Разбира се — разсмя се Сидхарта, — разбира се, че заминах за собствено удоволствие! За какво друго? Опознах нови места и хора, радвах се на добронамереност и доверие, създадох нови приятелства. Слушай, драги, ако аз бях Камазвами, веднага след като ми станеше ясно, че продажбата се проваля, щях да се върна бързо пешком и гневен и тогава времето и парите наистина щяха да бъдат загубени. Но не постъпих така, и изживях хубави дни, научих много неща, изпитах радост, не навредих на никого с гняв или припряност. А ако някой път отида отново там, за да откупя някоя от следващите реколти или за каквото и да било друго, добри хора ще ме посрещнат любезнои весело и тогава ще съм доволен от себе си, че първия път не проявих припряност и недоволство. Тъй че оставитова, приятелю, не си вреди с излишен гняв! Ако някой ден прецениш, че Сидхарта ти носи само загуби, тогава изречи една дума, и Сидхарта ще тръгне по своя път. Но до тогава нека бъдем доволни един от друг.