Говинда се поклони дълбоко, сълзи, каквито не познаваше, потекоха по старческото му лице, чувството на най-съкровена обич, на най-смирено благоговение, като огън искреше в сърцето му. Той се поклони доземи пред неподвижно седналия човек, чиято усмивка му припомняше всичко, което бе обичал в живота си и всичко, което му бе скъпо и свято.