Когато при първия блясък на деня той бавно, с вдървени нозе напусна тихия още град, при последната колиба се надигна една сянка, която се бе свила там, и се присъедини към поклонника — Говинда.
— Ти дойде — каза Сидхарта и се усмихна.
— Дойдох — каза Говинда.
ПРИ САМАНИТЕ
Вечерта на същия ден те настигнаха отшелниците, мършавите самани, и им предложиха да ги придружават и да им се подчиняват. Бяха приети.
Сидхарта подари облеклото си на един беден брамин, когото срещна на пътя. Останаха му само срамният пояс и неушитото наметало, което имаше цвят на пръст. Хранеше се само веднъж на ден, никога готвено. Постеше петнадесет дни. Постеше двадесет и осем дни. Плътта по бедрата и страните му се стопи. Горещи сънища пламтяха в разширените му очи, на изсъхващите му пръсти растяха дълги нокти, а на брадата му — сухи, остри косми. Погледът му ставаше леден, когато срещнеше жени; устните му се свиваха от презрение, когато минаваше през някой град с добре ???(облече-ко)? те говореха за друго, освен за онези неща, които служенето и упражненията изискваха. Понякога двамата отиваха в селата, за да изпросят храна за себе си и за своите учители.
— Как мислиш, Говинда, — запита веднъж Сидхарта, когато пак отиваха да просят, — как мислиш, напреднахме ли? Постигнахме ли желаното?
Говинда отвърна:
— Ние учихме и продължаваме да учим. Ти ще станеш прочут самана, Сидхарта. Бързо усвояваш всяко упражнение, често старите самани ти се възхищават. Някой ден ти ще станеш светец, Сидхарта.
Сидхарта каза:
— Приятелю мой, аз мисля другояче. Това, което до днес научих при саманите, о, Говинда, можех по-лесно и по-бързо да го науча във всяка кръчма в квартала на блудниците, каруцарите и зароиграчите.
Говинда каза:
— Сидхарта се шегува с мен. Как сред онези клетници щеше да се научиш на съзерцание, на спиране на дъха, на надделяване на глада и болката?
Като че говореше на себе си, Сидхарта съвсем тихо промълви:
— Какво е съзерцанието? Какво е напускането на тялото? Какво е спирането на дъха? Това е бягство от нашето Аз, краткотрайно освобождаване от мъката да бъдем онова, което сме, мимолетна упойка срещу болките и безсилието на живота. Същото бягство, същото опиянение намира воловарят в хана, когато пие няколко чаши оризово вино или прекипяло кокосово мляко. Тогава той не усеща себе си, тогава той не усеща вече страданията на живота, тогава той е безчувствен към всичко. Така заспал над чашата си с оризово вино, той намира същото, което намират Сидхарта и Говинда, когато след дълги упражнения излизат от тялото си и пребивават извън своето аз. Така е, о, Говинда!
Говинда подзе:
— Така казваш, о, приятелю, и знаеш, че Сидхарта не е нито воловар, нито пияница, а самана. Наистина, пияницата намира упоение, намира за кратко прибежище и спокойствие, но след това той се завръща от бляна в предишното си живеене, без да е станал по-мъдър, без да се е изкачил с няколко стъпала по-нагоре.
А Сидхарта продума с усмивка:
— Не зная, никога не съм бил пияница. Но зная, че аз, Сидхарта, намирам в съзерцанието само за кратко време упоение, и че съм също толкова далеч от мъдростта и спасението, колкото е детето в майчината утроба, това зная аз, о, Говинда, това зная.
И друг един път, когато Сидхарта и Говинда напуснаха гората, за да изпросят в селото храна за братята и учителите си, Сидхарта почна да говори и каза:
— Е, Говинда, на правия път ли сме? Приближаваме ли се вече към познанието? Не се ли движим отново в кръг — ние, които искаме да се изтръгнем от кръговрата?
Говинда каза:
— Ние много научихме, Сидхарта, много още ни остава да научим. Ние не се движим в кръг, ние се движим нагоре, кръгът е спирала, и много стъпала вече изкачихме.
Сидхарта отвърна:
— На колко години смяташ, че е най-старият ни самана, нашият достоен учител?
Говинда каза:
— Може би на шестдесет години да е нашият старей.
А Сидхарта отвърна:
— Вече е на шестдесет години и още не е достигнал нирвана.10 Той ще стане и на седемдесет, и на осемдесет, ти и аз също да, за мъдреца от рода Шакия. Той притежавал, казваха поклонниците му, пълно познание, спомнял си предишните си съществувания, бил достигнал нирвана и никога вече нямало да се върне в кръговрата, никога повече нямало да се потопи в мътния поток на въплъщенията. За него се носеха великолепни и невероятни слухове — извършил бил чудеса, надвил дявола, разговарял с боговете. Ала враговете му и неверниците говореха, че този Гаутама бил суетен изкусител, прекарвал дните си в охолство, презирал жертвоприношенията, бил невеж и не познавал нито религиозните упражнения, нито богоотдадените самоизтезания.
10
Букв. „угасване“. Според будизма нирвана означава угасването на стремежа за живот и дела, които създават нова карма; състояние, постижимо приживе, в което вече няма страдание и може да се въздейства благоприятно на останалите хора. — Б.р.