— Защо просто не ги остави на мира? Може да ги пусне по-късно, без да се гаври с тях.
Тони поклати глава.
— Не става — каза той. — В момента е много напрегнат. Това ще му подейства отпускащо, като терапия.
Мерилин замълча за момент, но нямаше начин да не попита.
— За какво му е числото? — каза го шепнешком.
— Показва колко часа ще са нужни, за да умрат — отговори Тони. — Тези, които изберат голямо число, обезумяват, когато разберат.
— Копелета!
— Веднъж един тип си избра сто, но го оставихме да се сбогува след десет.
— Копелета!
— Вие няма да избирате числа. За вас има други планове.
В банята продължаваше да е тихо.
— Той е побъркан — прошепна Мерилин.
Тони сви рамене.
— Може би малко. Аз обаче го харесвам. В живота си е видял много болка. Вероятно заради това проявява такъв интерес към нея.
Мерилин се втренчи в него ужасена. Тогава някой позвъни на вратата към коридора. Прозвуча много силно в тишината. Тони и набитият се обърнаха нататък.
— Провери — нареди Тони. Бръкна в джоба на сакото си, извади пистолета и го насочи към Честър и Мерилин.
Другият стана от ниското канапе, стисна пушката, заобиколи масата и излезе. Затвори след себе си и кабинетът отново утихна. Тони се приближи до вратата на банята, почука с дръжката на пистолета и отвори съвсем леко.
— Посетители — прошепна едва чуто.
Мерилин се озърна. Тони беше на около пет метра от нея — нямаше никой друг. Пое дълбоко въздух, скочи на крака, изтича покрай масата и канапето и се втурна към вратата за приемната. Отвори я рязко и връхлетя в приемната. Набитият беше в далечния край на приемната и разговаряше с нисък мъж, който стоеше на прага.
— Помогнете ни! — изпищя Мерилин.
Мъжът я изгледа учудено. Беше с тъмносини панталони и синя риза и с късо, разкопчано яке отгоре, синьо като панталоните. Явно някаква униформа. От лявата страна на якето на гърдите имаше емблема. В ръцете си държеше кафяв книжен плик за продукти.
— Помогнете ни! — изпищя Мерилин още веднъж.
Случиха се две неща. Набитият с черния костюм дръпна посетителя вътре и затръшна вратата. Тони сграбчи Мерилин отзад през кръста и я вкара в кабинета. Тя изви тялото си напред, опита се да се отскубне. Съпротивляваше се.
— За бога, помогнете ни!
Тони я вдигна във въздуха. Ръката му беше точно под гърдите й. Късата й рокля се вдигна нагоре, Мерилин риташе и се бореше. Ниският мъж със синята униформа се втренчи в нея. Обувките й паднаха. По лицето на мъжа постепенно се изписа усмивка. Той влезе в кабинета след тях, като внимателно прескочи обувките й. Все още стискаше плика.
— Ей, иска ми се и аз да намажа от това, а?
— Забрави — изпъшка Тони. — Тази е неприкосновена. Засега.
— Жалко — каза онзи. — Човек не вижда такова нещо всеки ден.
Тони успя да завлече Мерилин до канапето и да я стовари долу, до Честър. Новодошлият сви рамене разочаровано и изсипа плика върху бюрото. По плота изтрополяха няколко пачки пари. Вратата на банята се отвори и влезе Хоби. Беше свалил сакото си, ръкавите на ризата му бяха запретнати до лактите. Лявата ръка беше нормална — мускулеста, жилава, покрита с гъсти черни косми. От десния му ръкав се показваше кожената чашка, която придържаше куката — беше груба, тъмнокафява, излъскана от употреба. Ремъците й се губеха някъде в ръкава. В долния й край беше парчето стомана — двайсет-трийсет сантиметра право, след което започваше извивката.
— Тони, преброй парите — каза Хоби.
Мерилин скочи на крака и се обърна към новодошлия.
— Там, вътре, държи двама полицаи. Ще ги убие!
Онзи сви рамене.
— Нямам нищо против. Ще ми се да убие всичките.
Тя го изгледа с удивление. Тони отиде зад бюрото, подреди пачките на купчини и започна да брои на глас, като ги местеше от единия край на бюрото към другия.
— Четирийсет хиляди долара.
— Къде са ключовете? — попита новодошлият.
Тони отвори едно от чекмеджетата.
— Тези са от мерцедеса — каза той. Подхвърли му ги и бръкна в джоба си, за да извади още една връзка. — Тези са за тахото. Долу в гаража е.
— А беемвето? — попита онзи.
— Все още е в Паунд Ридж — извика Хоби от другия край на стаята.
— Ключовете?
— Предполагам, че са в къщата — отговори Хоби. — Тя дойде без чанта, а не мисля, че ги е скрила някъде по себе си.
Онзи се вторачи в роклята й и пусна гадна усмивка, само зъби и език.