Кожата отдолу беше сбръчкана. Имаше някакви остатъци от мускул, но той бе закърнял от бездействие. Костите под мястото на отрязването бяха загладени, а върху тях бе зашита кожата. Тя беше бяла, а шевовете — червени. Приличаха на китайски йероглифи. На места между тях растяха косми, защото това бе кожата от окосмената част на ръката му.
Стана отново и отиде в банята. Предишният собственик бе монтирал над умивалника голямо огледало. Погледна се в него. Гледката не му хареса. Ръката не го безпокоеше. Нея просто я нямаше. Ненавиждаше лицето си. Белезите. Ръката беше рана, а лицето беше обезобразено. Завинаги. Обърна се странично, за да не трябва да го гледа. Изми зъбите си, взе шишенце лосион и го занесе при леглото. Стисна капка върху шевовете на отрязаната си ръка и я втри в кожата. Най-накрая остави шишенцето с лосиона на нощното шкафче до бебешкото чорапче, мушна се под завивката и угаси лампата.
— Лявата или дясната? — попита Джоди. — Коя е загубил?
Ричър все още беше край ковчега на Бамфорд и подреждаше костите.
— Дясната — отговори той. — Излишната ръка е дясна.
Нюмън застана до рамото на Ричър, наведе се и взе две счупени парчета кост, всяко от които дълго по около десет сантиметра.
— Загубил е ръката си малко по-нагоре от китката — обясни генералът. — Това са парчета от лакътната и лъчевата кост на дясната му ръка. Била е срязана по средата между китката и лакътя, вероятно от парче от витлото.
Ричър взе костите и прокара пръст през счупеното място.
— Не разбирам, Наш — каза той. — Защо не сте претърсили района?
— Защо да го правим?
— А защо сте приели, че е оцелял? Бил е тежко ранен. След падането на хеликоптера, след откъснатата ръка? Може да е имал и други рани, включително и вътрешни разкъсвания. Със сигурност е загубил много кръв, а може и да е обгорял. Навсякъде е имало горящо гориво. Помисли, Наш. Вероятно е успял да се измъкне от останките на машината, от артериите му се е стичала кръв, може дрехите му да са се запалили… Успял да се измъкне на двайсетина метра, силите му са се изчерпили и е умрял в някой храсталак. Защо, по дяволите, не го потърсихте?
— Задай този въпрос на самия себе си. Защо не го потърсихме?
Ричър се втренчи в него. Наш Нюмън, един от най-умните хора, които познаваше. Човек, който можеше да вземе съвсем малко парче от череп и да каже чие е било, как е живял и как е умрял собственикът му. Човек толкова педантичен и професионален в работата си, че бе водил едни от най-сложните и продължителни разследвания на всички времена и който за работата си бе получавал единствено похвали. Как бе възможно същият този човек да допусне толкова елементарна грешка? Ричър се втренчи в него, после въздъхна и затвори очи.
— За бога, Наш — каза след малко, — ти знаеш, че е оцелял, нали? Ти наистина го знаеш. Не си го търсил, защото ти е било ясно, че няма да го намериш.
Нюмън кимна.
— Точно така.
— А как го разбра?
— Защото по-късно се е появил. Три седмици след инцидента е допълзял до някаква полева болница на петдесет мили оттам. Всичко е записано в документите. Имал е треска, страдал е от сериозно изтощение поради глад, едната страна на лицето му е била ужасно обгоряла, раната на ръката му е била покрита с червеи. През повечето време е бил неадекватен, но са успели да установят самоличността му по металната табела с името. След като го лекували известно време, дошъл на себе си и им разказал историята, както и че няма други оцелели освен него. Затова казах, че знаехме съвсем точно къде да търсим останките и какво ще открием там. Затова и беше толкова назад в списъка ни, докато Лион не настоя да побързаме.
— И какво стана после? — попита Джоди. — Защо е цялата тази секретност?
— Виетнамците напредваха на юг, а ние отстъпвахме. Болницата е била на север и се е готвела за евакуация.
— И? — подкани го Ричър.
— Изчезнал е в нощта, преди да го прехвърлят в Сайгон.
— Изчезнал?
Нюмън кимна.
— Просто е избягал. Станал от леглото и духнал. Никой не го е виждал оттогава.
— По дяволите! — изруга Ричър.
— Все още не разбирам защо е нужна секретността — обади се Джоди.
Нюмън сви рамене.
— Е, Ричър ще може да ти го обясни по-добре от мен. Това е в неговата област.
Ричър все още държеше костите от ръката на Хоби. В единия край двете парчета бяха съединени, както бе отредила природата, а в другия бяха жестоко разцепени и срязани от парче хеликоптерно витло. От неговата машина. Хоби беше размишлявал над същото това витло и бе стигнал до извода, че с негова помощ би могъл да разчиства храсталаците в джунглата, за да спаси живота на много други хора. По-късно същото това витло се бе откъснало, бе влетяло в кабината на хеликоптера му и бе откъснало ръката му.