Выбрать главу

— Бил е дезертьор — каза той. — Формално погледнато, бил е точно това. Бил е военен, който е избягал. Взели са решение обаче да не го преследват. Не е било възможно да е иначе. Какво биха могли да направят, ако го хванат? Щели са да съдят човек с отлично минало, с деветстотин деветдесет и една бойни мисии, избягал, след като е получил зловещо нараняване и е останал сакат за цял живот. Не са можели да постъпят така. При тези обстоятелства не можеш да изпратиш един сакат човек в затвора. В същото време обаче не можеш и да обявиш публично, че оставяш един дезертьор да се измъкне безнаказано. Това щеше да е скандал от друг тип. Тогава все още са преследвали доста младежи за дезертьорство. Не е било възможно да признаят, че имат различно отношение към различните хора. Така че тази информация е била засекретена и покрита. Затова и личното му досие приключва с последната мисия. Всичко останало е в някое хранилище, най-вероятно в Пентагона.

Джоди кимна.

— И затова името му не е изписано на мемориалната стена. Знаели са, че е жив.

Ричър все още не пускаше костите. Оглеждаше ги, прокарваше пръсти по дължината им. В единия край бяха гладки и добре оформени, готови да поемат сложните движения на човешката китка.

— Проверявал ли си старите му медицински картони? — попита Ричър. — Старите му рентгенови снимки и така нататък?

Нюмън поклати глава.

— Той не е безследно изчезнал. Оцелял е и е дезертирал. Ричър се обърна към ковчега на Бамфорд и остави двете кости в единия ъгъл на грубия дървен сандък.

— Просто не мога да повярвам, Наш. Ако съдя по всичко, което научих за този човек, мога да се закълна, че няма манталитет на дезертьор. Преследвал съм предостатъчно такива.

— Но е дезертирал — отвърна Нюмън. — Това е факт, записан в документите от болницата.

— Оцелял е след инцидента — каза Ричър. — Вече не мога да оспорвам това. Бил е в болница. И това не мога да оспорвам. Ами ако не е дезертирал, а е било нещо друго? Ако е бил объркан или не на себе си от лекарствата? Може би просто е тръгнал да се разхожда и се е заблудил.

Нюмън поклати глава.

— Не е бил объркан.

— Откъде си сигурен? След загубата на кръв, недохранването, морфина?

— Дезертирал е — повтори генералът.

— Не се връзва — възрази Ричър.

— Войната променя хората.

— Но не чак толкова.

Нюмън се приближи и заговори много тихо:

— Убил е един санитар. Онзи го видял да си тръгва и се опитал да го спре. Всичко е записано. Хоби казал: „Няма да се върна“, и ударил санитаря по главата с бутилка. Счупил му черепа. Сложили го в леглото на Хоби, но той не успял да стигне до Сайгон жив. Затова е секретността, Ричър. Не са го оставили да се измъкне безнаказано само заради дезертирането. Оставили са го да се измъкне след убийство.

Настъпи пълна тишина. Климатичната инсталация продължаваше да шуми, миризмата на пръст и стари кости все още се носеше във въздуха. Ричър сложи ръка върху лъскавия капак на един от ковчезите просто за да не му се подкосят краката.

— Не мога да повярвам — каза той.

— Трябва — отвърна генералът. — Защото е истина.

— Не мога да кажа всичко това на родителите му. Просто не мога.

— Страхотна тайна, няма що! — възкликна Джоди. — Оставили са го да се измъкне безнаказано след убийство?

— Може би е умрял по-късно — предположи Ричър. — Може да е избягал в джунглата и да е умрял по-късно. Все още е бил много болен, нали?

— Какво ти помага това? — попита го Нюмън.

— Ще мога да кажа на родителите му, че е мъртъв, без да задълбавам в подробности.

— Хващаш се за сламка.

— Трябва да вървим — каза Джоди. — Ще изпуснем самолета.

— Ще проучиш ли медицинските му картони? — попита Ричър. — Ако успея да ги взема от семейството му? Би ли го направил заради мен?

Нюмън не отговори веднага.

— Вече са у мен — каза той. — Лион ги донесе. Дали са му ги.

— Е, ще ги проучиш ли? — попита Ричър още веднъж.

— Хващаш се за сламка — повтори генералът.

Ричър се обърна и посочи стотиците картонени кутии в дъното на помещението.

— Може вече да е някъде там, Наш — каза той.

— Той е в Ню Йорк — възрази Джоди. — Не разбираш ли?

— Не. Искам да е мъртъв — каза Ричър. — Не мога да отида при старците му и да им кажа, че синът им е дезертьор и убиец и че през цялото време е бил някъде наоколо, но не им се е обадил нито веднъж. Трябва ми мъртъв.