Выбрать главу

Тя го погледна в очите продължително, после кимна. Наведе се, бръкна в чантата си, извади апарата и му го подаде.

— Желая ти късмет.

Той кимна и прибра телефона в джоба си.

— Досега не съм имал нужда от късмет.

Наш Нюмън не изчака до девет часа сутринта, за да започне проучването. Беше педантичен човек, много внимателен към дребните детайли, както и към професионалната етика. Това проучване беше неофициално и го предприемаше от съчувствие към обезпокоен приятел, така че не беше редно да го прави в работно време. Личните неща трябваше да се уреждат в свободното време.

И така, стана в шест и погледна червеното сияние на тропическата зора над планините. Направи си кафе и се облече. В шест и половина беше в кабинета си. Смяташе, че ще са му нужни два часа. След това щеше да закуси в столовата и да започне истинската си работа навреме, в девет.

Отвори чекмеджето на бюрото си и извади медицинските картони на Виктор Хоби. Лион Гарбър ги бе събрал след търпеливо издирване из лекарските и зъболекарските кабинети в област Патнъм. Беше ги мушнал в стара папка, взета от военната полиция, и я бе привързал със стара брезентова лента, някога червена, сега избеляла до светлорозово. Имаше и метална катарама.

Разкопча я. Отвори папката. Първият лист беше декларация от родителите на Хоби, че не възразяват документите да бъдат предоставени за проверка, подписана през април. Документите по-долу бяха много стари. Бе преглеждал хиляди папки като тази и с лекота можеше да определи почти всичко за момчетата, за които се отнасяха — възраст, местоположение, приходи на родителите, спортните им заложби, всички останали фактори, от които зависеше медицинската история на един човек. Възрастта и местоположението вървяха ръка за ръка. Ако в Калифорния въведяха нова мода в зъболекарската практика и тя се разпространеше из цялата страна като вълна, то едно тринайсетгодишно момче от Де Мойн можеше да получи такова лечение пет години след едно тринайсетгодишно момче от Лос Анджелис. Дали и двете ще го получат, зависеше предимно от доходите на родителите им. Футболните звезди от средните училища често страдаха от увреждания в раменните стави, бейзболистите имаха изкълчени китки, плувците страдаха от хронични възпаления на ушите.

Виктор Труман Хоби не бе имал почти никакви проблеми. Наш Нюмън започна да чете между редовете и си представи здраво момче, добре хранено, за което съвестно са се грижили родители с развито чувство за дълг. Здравето му беше добро. Беше боледувал от настинки, грип и пристъп на бронхит през осмата си година. Никакви злополуки — нямаше счупени кости. Зъболекарските грижи бяха много добри — Хоби беше роден в епохата на агресивната стоматология. За Нюмън това бе типична картина за района на Ню Йорк през петдесетте и началото на шейсетте. Кариесите трябваше да бъдат издирвани, правеха го с мощни рентгенови апарати, а когато ги откриеха, ги разширяваха с бормашина и ги запълваха с амалгама. Резултатът беше непрекъснато ходене на зъболекар, което за Виктор Хоби без съмнение е било неприятно, но за Нюмън беше добре дошло, защото в папката имаше дебел сноп рентгенови снимки на устата на момчето. Бяха достатъчно на брой и достатъчно качествени, за да представляват потенциално достоверно доказателство.

Събра снимките и ги занесе в коридора. Отключи вратата на лабораторията, мина покрай алуминиевите ковчези и отиде до рафтовете с кутиите. На широка конзола бе поставен компютърен терминал, който не се виждаше от помещението, защото беше скрит зад една чупка на стената. Включи го и стартира програма за търсене. На екрана се появи подробен въпросник.

Да се попълни въпросникът не беше сложно — просто трябваше да се следва определена логика. Щракна опция „всички кости“, после „без счупвания в детска възраст“ и „възможни счупвания по-късно“. Момчето не си беше чупило крака, докато бе играл на топка в училище, но не беше изключено това да е станало по-късно, при някакви тренировки. Военните медицински картони понякога се губеха. Отдели доста време на въпросите, посветени на зъбите. Нанесе пълните описания на всеки зъб, така както бе описван от зъболекар за последен път. Отбеляза запълнените кариеси, а срещу всеки здрав зъб написа „потенциален кариес“. Само така можеше да се избегнат грешките. Проста логика. Един здрав зъб би могъл да се разболее, докато една пломба не би могла да изчезне. Погледна рентгеновите снимки и срещу „разстояния“ записа „равни“. Срещу „размер“ също записа „равни“. Не попълни останалата част от въпросника. Някои заболявания си личаха по скелета, но не грип, настинка или бронхит.