Сега по телефона обаче тя не каза „Здравей, Ричър“. Нарече го Джак. Това прозвуча като сирена в главата му. Бе го попитала къде е и гласът й беше толкова напрегнат, че се бе изплашил и в първия момент не бе успял да разбере. Джоди имаше проблеми. Сериозни проблеми, но бе дъщеря на Лион и бе достатъчно умна, за да намери начин да го предупреди.
Това беше предупреждение. Бойно предупреждение. Той присви очи, прогони страховете и се зае за работа. Първото нещо, което направи, беше да я излъже. Сраженията се водят в пространството и времето от противостоящи сили. Като огромна четириизмерна диаграма. Първа стъпка — заблуди противника. Накарай го да си мисли, че диаграмата ти има съвсем друга форма. Предполагаш, че всички комуникации са разсекретени и ги използваш, за да сееш лъжи и измами. За да си купиш преимущества.
Не беше в Сейнт Луис. Защо да ходи там? Защо, след като имаше телефони, а и вече бе установил контакт с Конрад? Обади му се от тротоара на Гринич Авеню, каза му от какво има нужда и Конрад му позвъни точно три минути след това, защото папката, която му бе поискал, се намираше в самото начало, в секция „А“. Конрад започна да чете каквото искаше да чуе, още там, сред пешеходците на тротоара, а десетина минути след това Ричър прекъсна линията. Вече знаеше всичко.
После подкара джипа на юг, по Седмо Авеню, и го остави в един подземен гараж на една пресечка от Световния търговски център. Забърза към южния небостъргач и когато Джоди се обади, вече беше във фоайето и разговаряше с човек от охраната. Бе чула неговия глас. Ричър разбра, че е в опасност, и се втурна към експресния асансьор с пребледняло лице. Слезе на осемдесет и деветия етаж и спря за момент, за да овладее дишането си. Успокой се и направи план. Предполагаше, че разположението на осемдесет и осмия ще е същото. Беше тихо и спокойно. Коридорът обикаляше около асансьорните шахти, беше тесен, осветен с електрически крушки на тавана. Вратите към офисите имаха малки прозорчета от армирано стъкло на височината на очите на нисък човек. Край тях имаше метални табели с името на обитателя и звънец.
Намери аварийното стълбище и тръгна към долния етаж. Тук нямаше никакви декоративни елементи, само стъпала от гол бетон и метални парапети. Край вратите към коридорите имаше пожарогасители, над пожарогасителите имаше табла, зад чиито стъкла бяха сложени брадви, боядисани в червено. Имаше и големи табели, на които бе изписан етажът.
Излезе в коридора на осемдесет и осмия етаж. И тук беше тихо. Беше също толкова тесен, колкото и горният, със същото осветление, същите врати. Тръгна в погрешната посока, така че стигна до офиса на Кейман Корпорит Тръст най-накрая. Светла на цвят дъбова врата, табела с името, звънец. Опита да отвори вратата внимателно. Беше заключено. Приведе се и надникна през прозорчето. Видя нещо като приемна. Силна светлина, стилно обзавеждане. Вдясно имаше висок плот. Точно срещу него имаше друга врата. Беше затворена, в приемната нямаше никой. Вгледа се натам и гърлото му се сви от тревога.
Тя беше там, във вътрешния кабинет. Чувстваше го. Беше там сама, в плен, и се нуждаеше от него. Трябваше да бъде с нея. Залепи чело до армираното стъкло и продължи да гледа вътрешната врата. Тогава си спомни какво казваше Лион: Когато нещо се обърка, не се чуди защо се е объркало, а се заеми да оправиш нещата.
Отдръпна се от прозорчето и се огледа вляво и вдясно. Застана под крушката, която беше най-близо до вратата, протегна ръка нагоре и я развинти, докато угасна. Нагорещеното стъкло опари пръстите му. Пренебрегна болката и се върна пред вратата, за да провери пак — вътре беше много светло, коридорът вече беше тъмен. Виждаше се какво става в приемната, но отвътре не можеха да видят какво става в коридора. Много важна разлика. Изправи се и се ослуша.
Тогава вътрешната врата се отвори и в приемната излезе набит мъж. Затвори след себе си. Набит, с черен костюм. Позната физиономия. От бара в Кий Уест. От Гарисън. Там бе стрелял по него с беретата си. После бе увиснал на вратата на колата им на Бродуей. Прекоси приемната и се скри от погледа му. Ричър се приближи отново и огледа вътрешната врата през стъклото. Беше все така затворена. Почука леко на вратата. Онзи се приближи и надникна през прозорчето. Ричър се изправи и се приближи, така че да се вижда само кафявото му яке.
— Куриерска служба — каза той тихо.
В сградата имаше само офиси, беше тъмно, якето беше кафяво, така че набитият отвори. Ричър пристъпи напред, протегна ръка и го сграбчи за гърлото. Ако го направиш достатъчно бързо и достатъчно силно, ще парализираш гласните струни на противника, преди да успее и да гъкне. Стисна го и го измъкна навън, чак до площадката на стълбите, до противопожарното табло, после го блъсна с всички сили в стената и онзи се свлече със сподавено стенание.