— Нищо, доколкото знам. Просто поискаха от мен да го открия.
— И смяташ, че е някъде тук?
— Миналата седмица е бил — отвърна Костело. — Има банкова сметка във Вирджиния и е прехвърлял пари в нея.
— От Кий Уест?
Костело кимна.
— Всяка седмица, в продължение на три месеца.
— Е, и?
— Значи работи някъде тук. Поне от три месеца. Все някой би трябвало да го познава.
— Само че никой не го познава — каза Ричър.
Костело поклати глава.
— Разпитах нагоре-надолу по Дювал Стрийт, където май е целият живот в този град. Една мадама в стриптийз бар спомена, че някакъв едър тип бил в града точно от три месеца и всеки ден в четири идвал тук да пие вода.
Замълча и впери поглед в Ричър сякаш за да го предизвика. Ричър сви рамене.
— Съвпадение — каза той.
Костело кимна.
— Предполагам — отвърна тихо.
Вдигна бирата и отпи, без да отделя умните си очи от Ричър.
— Тук има много приходящи. Идват и си отиват непрекъснато.
— Предполагам — каза Костело още веднъж.
— Все пак ще се ослушвам — каза Ричър.
Костело кимна.
— Ще съм ти благодарен — отвърна той неуверено.
— Кой го търси? — попита Ричър.
— Клиентката ми — отговори Костело. — Една дама на име мисис Джейкъб.
Ричър отпи вода. Името не му говореше нищо. Джейкъб? Не беше чувал за такава особа.
— Добре. Ако го срещна, ще му кажа, но не храни прекалени надежди. Не се срещам с много хора.
— Работиш ли?
Ричър кимна.
— Копая плувни басейни.
Костело се замисли като човек, който знае какво е плувен басейн, но не си е давал сметка как това нещо се появява на бял свят.
— Багерист ли си?
Ричър се усмихна и поклати глава.
— Тук няма такова нещо. Копаем на ръка.
— На ръка? — учуди се Костело. — С лопати?
— Местата са твърде малки, за да използваш машини. Улиците са прекалено тесни, дърветата са ниски. Разходи се из града и ще видиш.
Костело пак кимна. Изведнъж доби много удовлетворен вид.
— В такъв случай едва ли познаваш този тип Ричър. Според мисис Джейкъб той е офицер от армията. Проверих и се оказа права. Майор е. С медали и награди. Голяма клечка от военната полиция, както ми казаха. Такъв човек няма да се хване да копае басейни с лопата.
Ричър отпи голяма глътка вода, за да скрие изражението си.
— А с какво ще се хване?
— Тук ли? — попита Костело. — Не знам. Охрана на някой хотел. С някакъв бизнес. Може би има яхта и я дава под наем.
— А защо изобщо му е да идва тук?
Костело кимна в знак на съгласие.
— Точно така. Кошмарно място. Но е тук, това е сигурно. Напуснал е армията преди две години, внесъл е парите си в най-близката до Пентагона банка и е изчезнал. Извлеченията от сметката му показват, че е теглил пари от къде ли не, а после, през последните три месеца, е изпращал пари в сметката оттук. Известно време е скитал, после се е установил в това градче и е направил малко пари. Ще го открия.
Ричър кимна.
— Още ли искаш да разпитвам наоколо?
Костело поклати глава. Вече планираше следващия ход.
— Не се безпокой за това.
Надигна се от стола, измъкна няколко смачкани банкноти от джоба си, хвърли пет долара на масата и се отдалечи.
— Приятно ми беше — подхвърли, без да се обръща.
Излезе през липсващата стена навън, под палещото слънце. Ричър пресуши остатъка от водата си и го проследи с поглед. Четири и десет следобед.
Час по-късно Ричър крачеше по Дювал Стрийт, размишляваше как да реши проблема с банката, търсеше място за по-ранна вечеря и се чудеше защо излъга Костело. По първия въпрос стигна до извода, че трябва да изтегли парите си и да носи пачката в джоба на панталона си. По втория реши да последва съвета на белгиеца и да изяде една голяма пържола, после малко сладолед и да изпие още две бутилки минерална вода. Третото му заключение беше, че е излъгал Костело, защото нямаше причина да не го лъже.
Нямаше причина да го търси частен детектив от Ню Йорк. Никога не беше живял там. Нито пък в някой друг северен град. Всъщност никога не бе „живял“ където и да било. Това бе главната отличителна черта на живота му. Тя го бе направила такъв, какъвто бе. Беше роден в семейство на офицер от морската пехота и го бяха влачили по целия свят още от деня, в който бяха изписали майка му от родилното отделение в Берлин. Бе прекарал дните си във всевъзможни военни бази, повечето от които в отдалечени и негостоприемни кътчета на света. След това сам бе постъпил в армията, като следовател към военната полиция, и бе продължил да живее по същите тези бази, докато мирът не бе разформировал подразделението му и не го бе оставил без работа.
После бе обикалял Съединените щати като обикновен турист, докато не попадна в най-южната точка на държавата, със силно намалели спестявания. Бе се хванал да копае дупки за два дни, които прераснаха в две седмици, после станаха месеци и… все още беше тук.