Качи се на черния шевролет тахо и подкара бързо, за да избегне задръстванията и хората, които правеха доставки рано сутринта. Паркира в подземния гараж и се изкачи до осемдесет и осмия етаж. Тони, секретарят, вече беше зад бюрото си, но всичко бе някак странно притихнало — явно нямаше никой друг. Влезе, стиснал плика от магазина като трофей.
— Нося това за Куката — каза той.
— Куката днес няма да дойде — отговори Тони.
— Страхотно — промърмори мъжът вкиснато.
— Мушни го в хладилника — каза Тони.
До приемната имаше малка кухня. Беше претъпкана и разхвърляна, както обикновено са кухните в офисите — лошо измити чаши, филтри за кафе. Хладилникът беше малък и се намираше под плота. Мъжът бутна настрана бутилка мляко и кутийка бира, после сгъна плика в освободеното пространство.
— Целта за днес е мисис Джейкъб — каза Тони. Беше застанал до вратата на кухнята. — Знаем къде живее. В долната част на Бродуей, северно от кметството. Осем пресечки оттук. Съседите казаха, че винаги излиза в седем и двайсет и ходи на работа пеша.
— Къде точно работи? — попита другият.
— Уолстрийт и Бродуей — отвърна Тони. — Аз ще карам, ти ще я хванеш.
Честър Стоун се бе прибрал у дома в обичайното време, но не каза нищо на Мерилин. Не би могъл да й каже каквото и да било. Бързината, с която бе рухнало всичко, го бе объркала. Целият му свят се бе обърнал наопаки само за двайсет и четири часа. Просто не беше в състояние да осъзнае какво се е случило. Смяташе да не мисли за всичко това до сутринта, а после да се срещне с Хоби и да се опита да го вразуми. Дълбоко в сърцето си не вярваше, че няма да успее да се спаси. Корпорацията беше на деветдесет години, за бога! Три поколения на фамилията Честър Стоун. Това бе твърде много, за да изчезне за една нощ. Не каза нищо и прекара вечерта в нещо като унес.
Мерилин Стоун също не му каза нищо. Беше твърде рано да разбере, че е поела нещата в свои ръце. Този разговор трябваше да бъде проведен при съответните обстоятелства. Беше донякъде свързан и с егото й. Сега просто се суетеше наоколо, заета с обичайните си вечерни занимания, после се опита да заспи, докато той лежеше буден до нея, вперил поглед в тавана.
Когато Джоди опря длани в стената, Ричър беше под душа. Беше си изработил три отделни процедури за къпане и всяка сутрин избираше към коя да прибегне. Първата се състоеше само от душ и нищо повече. Отнемаше му единайсет минути. Втората беше бръснене плюс душ — двайсет и две минути. Третата беше много специална и рядко я използваше. Състоеше се от един душ, после бръснене и след това втори душ. Отнемаше повече от половин час, но пък имаше едно преимущество — навлажняването. Някакво момиче му беше обяснило, че ще се избръсне по-добре, ако кожата му е добре намокрена. Също така му беше казала, че от втори шампоан няма да му стане нищо.
Днес се бе спрял на специалната процедура. Душ, бръснене, душ. Чувстваше се добре. Банята за гости беше просторна, а душът бе монтиран достатъчно високо, за да може да стои под него изправен, което не се срещаше често. Имаше добре подредени бутилки с шампоан. Подозираше, че ги е купувала, но не са й харесали и затова ги е оставила в стаята за гости. Всъщност му бе все едно. Намери шампоан, на който пишеше, че бил предназначен за суха, увредена от слънцето коса. Реши, че точно това му е нужно, изсипа малко в дланта си и се намаза. Натри тялото си с някакъв жълтеникав сапун и се изплакна. Докато се бръснеше, наоколо хвърчаха пръски пяна. Направи го много старателно — от долната част на шията, под носа, отстрани, назад, напред. След това пак под душа.
Отдели цели пет минути за зъбите си, с новата четка. Все още беше твърда и му се струваше, че върши добра работа. След това се избърса и заглади гънките на новите си дрехи. Обу панталоните и отиде до кухнята, за да намери нещо за хапване.
Джоди вече беше там. Тя също бе излязла от банята току-що и беше свежа. Косата й бе потъмняла от водата и висеше право надолу. Беше с възголяма тениска, която се спускаше почти до коленете й. Краката й бяха дълги и гладки. Беше боса. И много слаба освен на местата, където не би трябвало. Дъхът му спря.
— Здравей, Ричър — поздрави го тя.
— Добро утро, Джоди — отвърна той.
Гледаше го. Сякаш го изпиваше с очи. Нещо се появи на лицето й.
— Изгореното — каза тя. — Изглежда по-зле.
Той присви очи надолу. Беше зачервено и го болеше. Леко се бе разширило и беше подуто.