Ричър премина през кръстовището с обърната настрани глава. Гледаше пътя напред само с половин око — вниманието му беше насочено към страничната улица. Нямаше нищо подозрително. Нямаше паркирани коли. Препятствието беше сигнална преграда, поставена пред отворена шахта. На десетина метра по-нататък бе спряла кола на електрическата компания. На тротоара стояха неколцина работници и пиеха газирани напитки от кутии. Отминаха. На следващия светофар спряха пак. Този път от пресечката ги деляха четири коли.
Тази улица не беше която трябва. Движението беше в обратна посока, от ляво на дясно. Виждаше добре какво става вляво — почти петдесет метра по продължение на улицата. Нямаше нищо. Не беше тази. Вероятно следващата.
В идеалния случай би предпочел да направи нещо повече от това просто да мине покрай онези двамата. Добре би било да заобиколи по пресечките и да им излезе в гръб, да остави джипа на стотина метра от тях и да ги изненада отзад.
Те щяха да се взират пред себе си, към пешеходната пътека. Би могъл да се вмъкне в колата им, да улови главите им и да ги блъсне с всички сили една в друга, като цимбали. След това можеше да го направи пак и пак, и пак, докато не започнеха да отговарят на някои същностни въпроси.
Нямаше да действа така. Съсредоточи се върху конкретната задача — това беше правилото му. Конкретната задача в случая беше да заведе Джоди до кантората й жива и здрава. Целта на охраняването беше защитата — ако се захванеш и с нападение, най-вероятно да объркаш и двете. Както бе казал на Джоди, бе изкарвал прехраната си с това. Беше обучен да го прави. Много добре обучен и с голям опит. Щеше да се придържа към защитна стратегия и щеше да се смята за победител, ако видеше Джоди да влиза невредима през вратата на кантората си. И нямаше да й говори за опасността, която я грозеше. Не искаше да я плаши. Нямаше причина това, което бе започнал Лион, да й създава каквито и да било тревоги. Лион не би го искал. Би искал чисто и просто той да се погрижи за всичко. Точно това и щеше да направи. Щеше да я придружи до вратата на кантората и никакви дълги обяснения и мрачни предупреждения.
Светна зелено. Първата кола потегли, после втората. След нея третата. Той включи на скорост и отпусна леко съединителя. Прецени разстоянието отпред и се обърна вдясно. Къде бяха? Пресечката беше тясна. Две редици спрели автомобили, чакащи зелен светофар. Нямаше паркирани коли. Нищо подозрително. Не бяха там. Мина бавно през цялата дължина на кръстовището, вперил очи вдясно. Нищо. Въздъхна успокоен и се обърна напред. В този момент нещо отзад изтрещя страховито. Ударът беше страхотен — смачкан метал, рязко политане напред. Джипът се блъсна в предната кола почти веднага след това и закова. Предпазните въздушни възглавници на таблото изскочиха. Ричър видя как Джоди политна, как тялото й рязко спря, задържано от предпазния колан, как главата й отскочи от въздушната възглавница и после се блъсна в облегалката. За момент лицето й се движеше успоредно с неговото, а вътрешността на колата се понесе назад в стремителна вихрушка, защото неговата глава описа съвсем същото движение.
Двойният удар откъсна ръцете му от волана. Предпазната възглавница започна да спада. Той вдигна очи към огледалото и видя висока черна предница на автомобил, хлътнала в задницата на джипа. Горният край на блестяща метална решетка, деформирана от сблъсъка. Беше някаква голяма машина, с двойно предаване. Вътре, зад оцветеното предно стъкло, се виждаше само един човек. Непознат. Отзад започнаха да свирят клаксони, колите започнаха да свиват вляво, за да заобиколят препятствието. Хората се обръщаха, за да зяпат. След трясъка се чу силно свистене — пара от радиатора или шум в ушите му след силния трясък. Шофьорът от задната кола слезе, вдигнал безпомощно ръце. Изглеждаше разтревожен, смутен и уплашен. Затвори вратата и тръгна към Ричър в тясната пролука край бавно движещите се коли в съседната лента, хвърли поглед към смачканите ламарини, когато мина покрай тях. От предната кола слезе жена. Изглеждаше ядосана и объркана. Навсякъде наоколо ръмжаха автомобили, свиреха клаксони. Въздухът трептеше от нагрети двигатели. Джоди се наклони напред и опипа тила си.