Кристъл беше с бяла тениска. Нищо друго. Беше дълга, но не достатъчно. Ричър не я гледаше.
— Защо изобщо ти пука? — попита го тя.
Типичен за Кий Уест въпрос. Не че беше безчувствена просто не разбираше защо се безпокои заради някакъв си непознат, дошъл от друго място. Той я погледна.
— Чувствам се отговорен.
— Не, чувстваш се виновен — възрази тя.
Ричър кимна.
— Е, не трябва. Не си го убил ти.
— Има ли някаква разлика? — попита той отново.
— Разбира се, че има. Кой беше той?
— Частен детектив. Търсеше ме.
— Защо?
Ричър поклати глава.
— Нямам представа.
— Онези двамата с него ли бяха?
— Не — пак поклати глава той. — Те са го убили.
Кристъл го изгледа учудено.
— Те?
— Предполагам — каза той. — Но не бяха с него, това е сигурно. Бяха по-млади и по-богати от него. Видя ли как бяха облечени? С тези костюми? Нямаха вид на негови подчинени. Както и да е, той ми заприлича на единак. Двамата работеха за някой друг. Може би им бяха наредили да го проследят дотук, да разберат какво става. Вероятно е настъпил някого по пръстите горе, на север. Създал е проблеми. Проследили са го. Притиснали са го и им е казал кого търси. Затова дойдоха да питат и те.
— Убили са го, за да научат името ти?
— Така изглежда.
— Ще кажеш ли на ченгетата?
Още един типичен за града въпрос. Преди да повикат ченгетата за каквото и да било, хората обмисляха много добре.
— Не — поклати глава за трети път той.
— Ще го намерят и ще дойдат да те търсят.
— Не веднага. Няма документи за самоличност, няма и отпечатъци от пръсти. Може да минат седмици, докато разберат кой е.
— А ти какво ще правиш?
— Ще намеря мисис Джейкъб — отвърна Ричър. — Клиентката му. Тя ме търси.
— Познаваш ли я?
— Не, но искам да я открия.
— Защо?
— Трябва да разбера какво става — сви рамене той.
— Защо? — пак попита Кристъл.
Той се надигна и я погледна в огледалото на стената. Изведнъж стана неспокоен. Почувства се повече от готов да се върне към реалността.
— Знаеш защо — отговори. — Този човек беше убит заради нещо, свързано с мен. Просто трябва да се намеся, нали така?
Кристъл сложи дългия си гол крак върху стола, от който той току-що бе станал. Замисли се за желанието му да се намеси — заприлича й на някакво странно хоби. Легитимно, но все пак странно, като народните танци.
— Добре. А как? — попита тя.
— Ще отида в офиса му. Може би има секретарка. Поне ще намеря някакви документи. Телефонни номера, адреси, договори с клиенти. Мисис Джейкъб сигурно е последният. Вероятно ще е най-отгоре на купчината.
— А къде е офисът му?
— Не знам. Някъде в Ню Йорк, ако се съди по говора му. Знам името му, знам, че е бивше ченге. Бивше ченге на име Костело, около шейсет. Няма да е трудно да го намеря.
— Бил е ченге? — попита тя. — Тогава защо?
— Повечето частни детективи са били, нали? Пенсионират се рано, нямат пари, слагат по една табелка, започват самостоятелен бизнес, занимават се предимно с разводи и изчезнали хора. Ами това с банката ми? Знаеше всички подробности. Няма начин да ги научи, ако няма приятел, който все още е на служба.
Кристъл се усмихна, леко заинтригувана. Слезе от стола и застана до него. Приближи се плътно, опря хълбок в бедрото му.
— Откъде знаеш всичките тези неща?
Той се заслуша в шума на климатика.
— Аз също бях нещо като детектив. Във военната полиция цели тринайсет години. Бях доста добър. Не съм само хубавец.
— Не си и хубавец — отговори тя. — Не се заблуждавай. Кога започваш?
Ричър се огледа в полумрака.
— Веднага. Не може да няма ранен полет от Маями.
Кристъл се усмихна. Този път кисело.
— А как ще стигнеш до Маями? — попита го тя. — По това време на нощта?
И той й се усмихна. С увереност.
— Ти ще ме закараш.
— Имам ли време да се облека?
— Само да си обуеш обувките.
Двамата отидоха до гаража, където бе скрито старото порше. Ричър отвори вратата, Кристъл се качи в колата и запали двигателя. Изминаха половин миля до мотела му. Тя караше бавно, изчакваше двигателят да загрее. Големите колела пропадаха в дупките по пътя. Спря поршето пред осветеното с неон фоайе и зачака. Ричър отвори вратата, после внимателно я затвори.
— Хайде да продължаваме — каза той. — Тук няма нищо, което искам да взема.
Тя кимна, осветена от арматурното табло.
— Добре, дръж се.
Включи на първа и подкара през града. Мина бавно по Норт Рузвелт Драйв. Хвърли поглед към арматурното табло и сви вляво по крайбрежната улица. Включи антирадара и настъпи педала до пода. Ускорението притисна Ричър към облегалката, сякаш напускаше Кий Уест с изтребител.