— Джексън не е умен — почти извика Барнаби. Всички глави се обърнаха, клавиатурите престанаха да тракат, телефонните разговори замряха. Инспекторът бе привлякъл внимание, което не желаеше, и раздразнен замахна рязко с ръка, което накара хората му да продължат работата си. — Той е непочтен — изсъска по-тихо. — Зъл, извратен и жесток, но не и умен.
— Добре, сър.
— Прекарал е дванайсет от всичките си двайсет и шест години, като непрекъснато е влизал и излизал от трудововъзпитателни училища, домове за временно задържане на малолетни закононарушители, изправителни домове за непълнолетни престъпници и затвори. Не може да е умен. Запомни го.
— Добре — повтори Трой, този път по-убедително.
— Ало, Джим? — каза Барнаби в слушалката. — Виж, съжалявам, но материалът, който ви пратихме по случая „Ледърс“ вчера…
До следобеда на деня, в който Ан Ледърс беше нападната, целият Фърни Басет кипеше и се вълнуваше. Имаше си основателна причина. На смрачаване предната вечер с тъмносин „Форд Ескорт“ пристигна непознат, паркира в края на Грийн и както си беше зад волана, разтвори вестник. Много подозрително, меко казано. Стъмни се, а той продължаваше да си седи в колата.
На сутринта хората изпитаха облекчение, а трябва да добавим и известно разочарование, когато откриха, че колата е изчезнала. После я забелязаха малко по-нататък, по-близо до църквата. Този път човекът в нея пиеше от термос и пушеше. По-късно излезе и се поразходи наоколо, без да поздрави никого, а на приятелските любезности на жителите на Фърни Басет отговаряше само с кратко кимване.
Организацията на доброволните отряди сигурно е измислена във Фърни Басет и не след дълго край щанда на „Брайънс Емпориум“ всички единодушно решиха, че новодошлият оглежда обект, набелязан за плячкосване. Местните обирджии, въпреки безкрайните изобретателни и скъпи превантивни мерки, бяха често явление и също толкова често успяваха да постигнат целите си. Затова веднага бе взето решение да се обадят на местния полицай.
Полицай Колин Перът отговаряше за четири села. Фърни Басет му създаваше повече проблеми, отколкото другите три заедно, и всичко винаги идваше от хората, които Колин определяше като „горен слой“. Тия типове не бяха в състояние да приемат и най-лекото отклонение от онова, което смятаха за социално приемлива норма. Един път го повикаха посред нощите, защото някой организирал рок концерт. Бе карал четиринайсет километра в проливен дъжд, за да установи, че от една от къщите, давани под наем от общината, се чува музика, два пъти по-тиха от онова, което чуваше всяка нощ през стените на собственото си жилище.
— Тия хора даже не знаят, че са се родили — измърмори Колин на себе си, докато спираше Бе Ем Ве-то си. Изправи го на стойката му и отиде в магазина, изслуша селяните, излезе и се отправи към паркираната кола. Всички клиенти и персоналът излязоха от магазина и не откъсваха очи от полицай Перът. Той почука на прозореца, който моментално бе свален.
— Какво е положението? — попита бригаден генерал Дампиър-Джинс — изтъкната местна знаменитост и председател на Енорийския съвет, когато полицаят се върна.
— Има разрешение за проучване — отговори Перът. — Някакви земемерски дейности.
— Правдоподобна история — каза бригадният генерал. — Видяхте ли му документите?
— Разбира се — отвърна Перът сърдито. Не обичаше да му казват как да си върши работата.
— Има разрешение от правителството.
— Защо тогава не излезе да мери, ами седи в колата си като препариран бизон?
— Трябва да са двама — обясни полицай Перът.
— Другият закъснява.
Още докато говореше, свали мотора от стъпенката и го възседна. Ритна педала и машината с рев го отнесе, преди да са успели да му зададат още въпроси. Докато даваше газ, Перът се чудеше дали ченгето в „Ескорт“-а ще извади късмет типът от голямата къща да тръгне да се спасява. Същевременно благодари на съдбата за собствения си късмет, че не са наредили на него да кисне там като кон пред празна ясла.
По-късно същия следобед Хети отиде на гости в Малбъри Котидж, само за малко, защото беше оставила Кенди да спи в кошницата си. Сега пиеше странен чай с цвят на светложълта слама, но не беше неприятен, и прие второ парче от сладкиша с мед и джинджифил.
— Разбрах — каза Хети, — че било свързано нещо със земеделието.
— Не ми се вярва, скъпа. На мен ми казаха топографско замерване. Скициране на терена или нещо подобно.