Халогенният прожектор в градината на „Олд Ректъри“ светна. Сивата котка от „Ред Лайън“ бавно вървеше през тревата, изведнъж спря, сниши се и застина. Вал тъкмо щеше да се обърне, когато забеляза, че синята врата се вижда само наполовина. Върху липсващата част бе паднала дълга тъмна сянка. Вратата беше отворена.
Сърцето на Вал се взриви от внезапна радост, той хукна навън, пресече огряната от лунна светлина улица и се втурна нагоре по тесните застлани с килим стълби. Към най-тъмните мигове от живота си.
Глава единайсета
Главен инспектор Барнаби разбърка парчетата банан в мюслито. Въздъхна намусен и остави лъжицата.
— Има ли още кафе?
— Няма — отвърна Джойс, след като надникна в празната кафеварка. — И нямам намерение да правя ново. Прекаляваш с кафето. Намалил ли си го, докато си на работа?
— Да.
— Наистина ли?
— Да. — Барнаби бутна настрани купата с мюслито. — За бога.
— Какво ти беше нощес?
— Не можах да спя.
Беше сънувал кратки, накъсани сънища, ярки малки епизоди и сцени, свързани с онова, което обсебваше ума му, но в толкова нелепи комбинации, че всичко ставаше абсолютно безсмислено. Валънтайн Фейнлайт караше бясно велосипед по полята край Фърни Басет, но не мърдаше от мястото си, там беше и Вивиън Калтроп, която се носеше над земята току зад него като украсен с пайети балон. Луиз Фейнлайт, в неопренов костюм от крокодилска кожа, ловеше риба с овощарско сечиво за кастрене на дървета в тръстиките на бързо течаща река и я хващаше с рамката на стара детска количка. Ан Лорънс, млада и красива, с рокля на цветя, влизаше в червена кола. Веднага прозрачно легло с балдахин, окичено с тръбички и колбички, падна върху нея и колата се превърна в болнично легло. Лайънъл Лорънс в стая като тази на Карлота и не съвсем същата разхвърляше украси и книги и късаше плакати, а Таня, този път наистина ангел с огромни крила, кацнала върху библиотека, го сочеше с два пръста и се усмихваше широко.
Накрая се появи и Джексън. Подсъзнанието на Барнаби го беше изтипосало като чудовищна матрьошка. Тя се смееше, неприятен механичен кикот, и колкото повече я буташ, толкова повече се киска и люлее. Блъскана, удряна и бутана, матрьошката се кикотеше все по-силно и по-силно, докато накрая смехът се превърна в продължителен писък. Това събуди Барнаби, изведнъж осъзнал, че сам бе надал този вик. Джойс се пресегна през масата и го хвана за ръката.
— Ще трябва да се освободиш от това, Том.
— Не мога.
— Винаги си казвал…
— Знам какво съм казвал. Този път е различно.
— Ти си като оня с кита.
— Точно така. — Барнаби пусна една крива усмивка. — Наричай ме Ахаб.
— Всичко ще се изясни рано или късно.
— Да.
— Опитай се да…
— Джойси. Извинявай. Ще закъснея.
Всъщност щеше да подрани с двайсет минути. Джойс последва мъжа си до коридора, помогна му да си облече палтото. Подаде му шал.
— Не го искам.
— Просто го вземи. Наистина е много студено. В градината има скреж.
Гледаше през прозореца как се качва в колата. Чу агресивното ръмжене на двигателя и ускоряването по улицата, прекалено рано, прекалено бързо. После иззвъня телефонът.
Нещо ужасно се беше случило с Вал. Луиз бе така свикнала брат й да става пръв, та като се събуди сред пълна тишина, просто реши, че е отишъл да направи обичайните си трийсет километра с колелото.
Нахлузи някакъв топъл панталон и пуловер, направи чай и го изнесе навън. Барнаби бе решил, че градината на Фейнлайт е прекалено подредена за неговия вкус. Именно строгата педантичност обаче се нравеше на Луиз. Бордюрите бяха прави, ниските живи плетчета от тис — оформени под прави ъгли, храстите, умело подрязани, бяха самата елегантна неподвижност, тъмната вода в езерцето не помръдваше. В градината цареше спокойствие, въпреки непоносимия шум на улицата от камиона, изпратен от Костънската община да събира боклука. Луиз бавно се разходи, отпивайки от чая си, спря да се порадва на нежната скулптура на заек, да го погали по ушите, да махне листото между лапичките му. Стигна до зида отзад и забеляза, че ключът на градинската врата не е на мястото си. Беше голям железен ключ, обикновено превъртян в ключалката, за да не влизат външни хора. Винаги си стоеше там, защото според теорията на Вал, ако някой успее да стигне до ключа, значи вече е в градината, а ако Луиз започне да го прибира на сигурно място, скоро щяха да го изгубят.