Луиз натисна дръжката и пое по тясна затревена пътека с канавка встрани. Отвъд нея се простираше стърнище чак до главния път. Ключът го нямаше и от външната страна. Трябва да го потърси след закуска и ако не го намери, в Костън ще купи катинар и резе.
Излезе от градината и тръгна към гаража. Купчината велосипеди беше там, но го нямаше „Алвис“-а14. Изненадана, Луиз го съзря на пътя, прилежно паркиран до бордюра. Боклукчийската кола спря пред къщата. Един човек взе контейнера на Фейнлайт и го закачи на подемното устройство. Чу се силно издумкване, когато съдържанието падна в камиона, после контейнерът с трясък се върна на тротоара. Луиз го избута до гаража.
Прибра се вкъщи и извика брат си. Никой не й отговори и тя отиде в стаята му. Вал седеше на ниско столче до прозореца, който гледаше към селската улица и алеята към „Олд Ректъри“. На коленете му имаше бинокъл — същият от времето, когато бе запален по птиците. Пръстите му невероятно силно стискаха кожения ремък и побелелите му кокалчета май всеки момент щяха да напукат кожата над тях. Ключовете от колата се валяха на пода до краката му.
— Вал? — Абсолютната му неподвижност я изплаши. — Какво има? Какво се е случило?
Той сякаш не я чу. Дори не обърна глава. Само леко се залюля, все едно заспиваше, после изведнъж скочи. Още беше с вчерашните си дрехи.
— Цяла нощ ли си седял така?
— Нищо.
Луиз зяпна объркана, после осъзна, че той беше отговорил на първия й въпрос.
— Болен ли си? Вал? — Докосна го и рязко дръпна ръката си. Кожата му беше ледена, а ръката тежка като камък. — Измръзнал си. Ще ти донеса нещо горещо.
— Нищо ми няма.
— Откога седиш тук?
— Върви си, Лу. Не, чакай! Трябва да пикая. — Даде й бинокъла. После бързо тръгна към вратата. — Не сваляй очи от къщата.
Луиз го изчака да се върне, без да гледа към никаква къща с или без бинокъл. Той го грабна от ръцете й и отново се обърна към прозореца, примижа, залепи очи до лещите и продължи да наблюдава с трескаво внимание.
Луиз изчака малко, макар да разбра, че той вече бе забравил за нея. Не знаеше какво да стори. Да направи чай — универсалното английско лекарство за всичко от главоболие до пожар, наводнение и епидемии, — й се струваше напълно безполезен жест. Но Вал беше толкова студен. Пък и беше по-добре, отколкото да стои и нищо да не върши. Ала тъкмо тръгна и Вал заговори:
— Мога да се справя… това е, щом мога… аз мога да се справя… Ще съумея… да се справя… само трябва да… после… кажи ми… попитай го… питай го… мъчение… не мога да понеса… не… не…
Измъченото мънкане бе накъсано от болезнени хрипливи вдишвания. Дишаше, сякаш бе получил астматичен пристъп. Луиз почака ужасена това безумие да отмине. Поне думите му не бяха свързани с нея, ако това можеше да е някаква утеха. Точно преди тя да излезе от стаята, той извика тихо и бързо вдигна бинокъла до очите си, после също толкова бързо го махна, ръката му падна надолу. Раменете му увиснаха от преживяното разочарование.
Луиз отиде в кухнята. Правеше чай и се чудеше към кого, за бога, да се обърне в такъв тежък момент. Въпросът я накара да си даде сметка, че сега без Ан си нямаше никого. Във Фърни Басет с Вал никога не бяха търсили компанията на друг и хора, защото им бе достатъчно да са заедно. Беше много хубаво до момента, в който един от двамата стане безпомощен. Помисли дали да не звънне на личния им лекар и почти моментално се отказа. Какъв смисъл имаше? Едва ли щеше да посети пациент, просто съсипан от нещастие и дрънкащ безсмислици. А дори и да дойде, как ли щеше да реагира Вал? В настоящото си, абсолютно неуравновесено състояние изглеждаше способен да хвърли лекаря надолу по стълбите, а след него да полети и самият той.
Какво се е случило, след като двамата се разделиха предната вечер, та го е докарало до това ужасно състояние? Нямаше съмнение, че е дело на Джекс. Замисли се дали би посмяла да попита Вал, после бързо реши да си затрае. Не защото се страхуваше от реакцията му, уплаши се да не й каже истината.
Върна се в стаята на Вал с чая, а той се обърна към нея с изцъклен поглед. Изведнъж тя се сети: днес бе погребението на Чарли Ледърс.
В „Ред Лайън“ теглиха жребий кой ще представлява кибиците в кръчмата, където Чарли бе прекарал толкова нещастни часове и с присъствието си се опитваше да откаже веселите къркачи от бирата.