За да й отрежат всички изходи, веднага изпратиха двете имена, които беше използвала, до всички летища, пристанища и железопътни гари, откъдето можеше да замине за континента. Беше забелязана на гара Ватерло, взела си билет за „Юростар“ и използвала име, което Барнаби моментално разпозна. С това име се бе представила първия път, когато се запознаха — Таня Уокър.
Тъжна гледка, помисли си Барнаби, когато я въведоха в стаята за разпит. Навремето, като млад полицай, понякога трябваше да се отзовава на повиквания в универсални магазини, където бяха намерили някой загубил се малчуган. Същата паника в очите й, същото чувство за непоносима загуба. Какво имаше в злото копеле Джексън, докарало и това момиче, и Фейнлайт до такава съсипваща скръб?
Касетофонът работеше. И за разлика от разговора преди два дни този път нямаше никакви проблеми с извличането на информация. Тя отговаряше без колебание на всички въпроси, без дори да се замисля, монотонно, и безстрастно. Нищо не я интересуваше. Нямаше какво да губи повече. И слава богу, помисли си главният инспектор, защото след смъртта на Джексън как иначе щеше да разплете бъркотията, която от две седмици задръстваше мисловните му процеси.
Барнаби разполагаше с няколко часа да се подготви за разпита, но случаят бе многостранен и не можа да реши с коя страна да започне. Изреди си ги наум от най-маловажната до най-значимата. Най-скучната беше свързана с отношенията между момичето и Джексън. Очевидно беше влюбена в него, той бе имал влияние над нея и тя е била готова да направи всичко, което би поискал — все същата стара история. Следваше версията й за случилото се на Ломакс Роуд. На трето място беше историята, свързана с Карлота Райън — момичето, живяло в съседния апартамент. И накрая беше въпросът каква точно е била нейната роля в сложната интрига, замислена в „Олд Ректъри“ и довела до смъртта на Чарли Ледърс. Това последното безспорно беше най-интересно и важно, но Барнаби реши да започне от тема номер три.
— Разкажи ми за Карлота, Таня.
— Казах ви за нея. Когато идвахте у нас.
— Какво се случи с нея?
Тя го погледна с празен поглед.
— Жива ли е още?
— Разбира се, че е жива. Вие к’во си мислите?
— Къде е тогава? — попита сержант Трой.
— Живее си живота, предполагам. Обикаля света, кръстосва моретата.
— И как стана всичко?
— Появи се една реклама в оня театрален вестник. Тя се яви на прослушване десетина дни преди датата, на която трябваше да отиде в „Олд Ректъри“. Предложили й работа — еротични танци. Едногодишен договор. Веднага прие. — Таня погледна към сержант Трой и за първи път в нея пролича искрица живот. — Вие не бихте ли приели?
Трой не отговори. Не би било уместно да го споменава, но не, не би приел. Сети се за своята първа среща с това момиче: колко бе трогнат от външния й вид и веселото й бърборене, как му беше дожаляло за нея, задето не познаваше баща си. Поредната лъжа вероятно. Той сви устни, за да не вземат да се разтеглят в усмивка, без да си дава сметка какъв лицемерен вид му придаде този жест.
— И чия беше идеята ти да отидеш у семейство Лорънс вместо нея? — попита Барнаби, доволен, че сега поне знаеше защо беше чист апартаментът. — Твоя или нейна?
— На Тери. Хареса му мисълта, че ще може да ме държи под око. Имайте предвид, че можеше да се чупи, когато си поиска. Той беше при мен, когато вие се появихте. Скри се в спалнята.
Барнаби изруга наум. Но продължи разговора с равен тон:
— Значи го познаваш отпреди?
— Откакто се помня. Идва и си отива.
— Май повечето си е отивал — подхвърли сержант Трой. — Непрекъснато е бил зад решетки.
— Да, повечето време — съгласи се Таня, но изгледа Трой с безгранично презрение. Сержантът се изчерви от възмущение и си помисли; че е ужасно нахална, но не успя да издържи на погледа й.
— Преструвахте се обаче, че не се познавате? — подчерта Барнаби.
— Ами да. Той не искаше да афишираме отношенията си.
— Заради великия му план ли?
— Отчасти. Той по природа си е такъв, обича скритите неща. Само така се чувстваше в безопасност.
— И как трябваше да се развият нещата според плана?
— О, той беше гениален. Даже бяха два, един за през деня, един за, след като мръкне, в зависимост от това кога щеше да се задейства госпожа Лорънс. Аз гепих няк’ви бижута, няк’ви старомодни неща, по които тя много си падаше.