— Имало и друг случай. С един старец…
— Били Уайзмен. Той имаше късмет.
— Късмет ли?
— Познавам хора, дето, ако го бяха докопали, нямаше да го оставят жив.
— Какво искаш да кажеш, Таня?
— Бях на десет, когато ме осиновиха, той и жена му. К’во правеше тоя… даже не мога да го кажа с думи. И неведнъж. Понякога се събуждах посред нощ и той… После, като станах на четиринайсет, един ден се разхождахме с Тери по Лаймхауз Уок. И аз просто започнах да говоря и взех, че му казах ’сичко. Той нищо. Но лицето му беше ужасно. — Тогава Таня изплака само веднъж, но сърцераздирателно като изплашена птичка.
— Съжалявам — каза Барнаби.
А Трой си помисли: О, боже, на мен вече не ми се слушат такива работи.
— Не го бях виждала от години. Бяха го затваряли на два пъти, после в „Барнадо“. Мене ме местиха — веднъж съвсем си изгубихме следите. Не знаехме кой къде е. И това беше най-лошото. ’Се едно изведнъж светът свършва. — Сълзите отново рукнаха. — Той бе единственият човек, дето някога ме е обичал.
Трой направи нескопосан опит да я утеши:
— Някой ден ще срещнеш друг, Таня.
— К’во? — зяпна тя го недоумяващо.
— Млада си. Има много…
— Ама че си тъпак — викна тя и се отдръпна от двамата, после ги изгледа със злорадо презрение. — Тери не ми беше гадже. Той ми е брат.
Оказа се, че след ден-два и сами щяха да решат загадката. Когато стана ясно, че отпечатъците от стаята на Таня в Степни напълно съвпадат с отпечатъците от таванското помещение в „Олд Ректъри“.
Или когато Барнаби си спомни, че Вивиън Калтроп беше описала Карлота като прекалено ниска за модел, така че едва ли е било необходимо да се навежда, за да мине през вратата на таванската си стая. Или когато велосипедът, с който Джексън се беше върнал от Костън, бе намерен облегнат на стената в гаража на Фейнлайт, мушнат между десетина други колела. И парите си стояха още във велосипедната чантичка. Така и не намериха раницата и дрехите. Според правдоподобно обяснение, предложено и възприето от другите в заседателната зала, Джексън беше заровил раницата с дрехите в контейнера за боклук на семейство Фейнлайт ден преди да дойде боклукчийската кола.
По-късно Валънтайн Фейнлайт призна, че е развеждал Джексън из къщата и градината веднъж, когато сестра му отсъствала. И гостът му е имал възможност незабелязано да вземе ключа от градинската врата, но какво значение имаше това сега, по дяволите, и кога, за бога, щяха най-сетне да го оставят на мира?
— И така, как мислите, че е станало, шефе? — попита сержант Трой, когато за последен път затваряха зад себе си вратата на изумителната стъклена къща.
— Вероятно е минал с колелото през полето зад къщата, влязъл е през градинската порта, прекосил е градината, обиколил е покрай къщата и се е вмъкнал в гаража. Може да се е потулил зад „Алвис“-а, да се е преоблякъл и да е скрил нещата си, от които е щял да се отърве по-късно.
— Каква ли ще е присъдата на Фейнлайт?
— Зависи. Убийството е сериозно обвинение.
— Било е нещастен случай. Нали го чухте какво каза на сестра си.
— Да, но го чух и да казва, че е ослепял от ревност. Познавал е убития, Трой. Имали са връзка, което означава, че убийството е напълно възможно. Ония от столичната полиция с право го обвиниха.
— Но го пуснаха под гаранция — Трой беше започнал да се ядосва. — Сигурно значи нещо.
— Значи, че не го смятат опасен за обществото. А не че не е извършил никакво престъпление.
— Следователно могат да го признаят за виновен, така ли?
— Зависи.
— От какво?
— Доколко силни ще са анти хомосексуалните предубеждения на съдебните заседатели. Колко ще ги впечатли репутацията на Фейнлайт като известен писател. Доколко ще ги ужаси досието на Джексън. Как ще реагират на свидетелските показания на Таня Уокър, които ще бъдат враждебни, меко казано.
Разпитът на Таня беше приключил с описанието на борбата, довела до смъртта на брат й. Според нея Валънтайн бил нахлул в стаята, нападнал Тери, измъкнал го на стълбищната площадка и го блъснал срещу перилата. Изплашена за собствения си живот, тя избягала по противопожарната стълба.
— Прокуратурата също има свидетел, шефе. Детектив Бенет.
— Той е видял само как Джексън пада. Тя може да каже как се е стигнало дотам.
— И да излъже.
— Вероятно. Сърцето на момичето е разбито, ще иска да си отмъсти. А и кой може да докаже, че лъжесвидетелства?