Тази вечер, като всички в селото (с изключение на семейство Лорънс), Вал и Луиз обсъждаха зловещото откритие в Картърс Ууд. И пак като всички бяха убедени, че умрелият е Чарли Ледърс.
— Първо, той е изчезнал — сви един от пръстите си Валънтайн. — Второ, именно неговото куче беше намерено близо до мястото, при това ужасно пребито. И трето, нито един човек не го харесва.
— Това, че не го харесват, не значи да…
— Истинска досада. Сега ще трябва да намерим някой друг да ни поддържа градината.
— Той идва… идваше само за по няколко часа седмично. И аз мога да върша тази работа. Виж къщата в църковния двор наистина ще усети липсата му. Което ми напомня… — и разказа на Валънтайн за срещата си с Ан Лорънс предния ден, когато си говориха за изчезването на Карлота. — Няма начин да е изпаднала в подобно състояние само заради някаква си кавга. Трепереше, даже се тресеше… почти не можеше да говори.
— Може тя да е видяла сметката на Чарли.
— Хич не е смешно, Вал.
— Едно убийство не може да е смешно.
— По-скоро е…
Луиз млъкна, но моментално разбра, че беше твърде късно. Трябваше да спре, преди да е изрекла думите на върха на езика й. А постоянно се стараеше да внимава. Все мислеше, предвиждаше. И така постъпваше от нощта преди месеци, когато за първи път си каза мнението и стана ясно, че двамата никога нямаше да стигнат до съгласие по този въпрос. Преди не беше виждала брат си да се държи по начина, по който се бе държал тогава. Беше като луд. Той, разбира се, наистина се беше побъркал, малко или много. — По-скоро е кой?
Думите лежаха на сърцето й като следи от бич.
— Извинявай, Вал.
— Една грешка и сега ще трябва да плаща до края на живота си, така ли? — Той стана, взе си коженото яке от облегалката на стола, рязко напъха едната си ръка в ръкава и наметна дрехата на раменете си.
— Недей! — Луиз тичешком заобиколи масата, вече, без да се замисля толкова какво ще каже, след като белята така и така бе налице. — Не ходи там. Моля те.
— Ще ходя, където си искам — тросна се той и хукна по витата стъклена стълба. Стигна долу и се обърна да я погледне втренчено — лицето му не изразяваше нищо, но очите му горяха. — Ако нямаш какво друго да правиш, освен да критикуваш единствения човек, който ме кара да се радвам, че съм жив, ти предлагам да си намериш друго място, където да се занимаваш с това.
Естествено, някой се беше обадил в дома на семейство Лорънс. Жената, изглежда, си мислеше, че Лайънъл Лорънс, когото тя упорито наричаше „Ваше преподобие“, би искал да посети госпожа Ледърс в ролята си на „Божи служител и утешител“.
Лайънъл много се дразнеше от факта как всички в селото си мислеха, че който някога е бил свещеник, си остава такъв за цял живот. Все още често му викаха „пасторе“ и от време на време се обръщаха към него с молба да разреши безнадеждни ситуации, които изобщо не му влизаха в работата. Винаги отказваше, но хората можеха да бъдат невероятно упорити, дори направо неприятно упорити. В конкретния случай Лайънъл зададе няколко разумни въпроса, и се почувства задължен да отклони предложението. Явно трупът все още не беше категорично разпознат. Лайънъл не бе от притеснителните, но дори и той отказа да предлага утеха на вдовица, чийто мъж всеки момент можеше да цъфне на вратата.
А и основната му грижа точно сега беше собствената му съпруга. Съобщи й новината и тя реагира доста обезпокоително. Ан подскочи и го сграбчи за ръката — къде, ама къде точно е бил открит мъртвецът и кога точно е станало всичко; не преставаше да пита едно и също. Тресеше я, очите й гледаха диво, кожата й направо пареше и той предложи да извикат лекаря. Тогава тя се успокои. Или поне се престори. Лайънъл виждаше как се мъчи да изглежда по-спокойна, но замъглените й от тревога очи подскачаха и блуждаеха из стаята. Накрая успя да я убеди да си легне. После отиде в кабинета си, внимателно сложи няколко цепеници от ябълково дърво в огъня и потъна в посланията на свети Павел. Скоро умът му отново се върна към постоянната тема за размисъл и за милионен път се зачуди къде може да е Карлота сега и какво ли прави. Дали беше стигнала до Лондон и попаднала сред крадци и мошеници? Или се е опитала да пътува на автостоп и я е взел някой, дето си пада по млади момичета? Дали в момента не лежеше безжизнена в някоя пустош с разкъсани дрехи и пола върху лицето й…