Лайънъл ахна, изненадан от живия образ, който мисълта провокира в съзнанието му, и завъртя пламналото си лице към стената. Имаше и по-безопасни теми за размисъл, като спомените му за времето, когато момичето живееше в дома му. Двамата разговаряха, докато се разхождаха из градината или седнали сред хаоса на стаята й. Проявата на съчувствие и бащинска загриженост от негова страна, които зажаднялата за обич Карлота попиваше като сюнгер. Всичко, от което се нуждаем, е любов — наивният химн от юношеските му години, — казваше й самата истина. А той можеше толкова много да й даде.
Напрежението се отразяваше зле на стомаха му. Лайънъл отиде да си стопли малко мляко. После отново се настани във фотьойла си, с тъга отбеляза, че жена му продължава нервно да се разхожда над главата му, и се върна към целомъдрените прости истини на свети Павел.
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост…
Любовта никога не угасва…
Сега остават тия три: вяра, надежда и любов; но по-голяма от тях е любовта.“
Хубаво беше човек да е наясно, че е поел по правия път.
Евадни Плийт също се канеше да си ляга. Беше извела кучетата за последен път да полудуват преди лягане, беше разменила мрачно поздрави със селяните, които срещаше от време на време, и сега вече беше настанила кучетата в удобните им кътчета за през нощта. Всички си имаха различни легла или кошници и спяха в кухнята. Отначало беше опитала да спи с тях в спалнята, но за нейно съжаление трябваше да се откаже от идеята. Толкова ревнуваха едно от друго. Всяко искаше да се пъхне под одеялото й и започваха да се боричкат за място до нея. След като най-сетне постигнеха някакво съгласие, това или онова куче започваше да се мие или пък ставаше да пие вода. Накратко, беше по-лошо, отколкото да седиш на пейките за зрители на Кръфтс6.
Евадни си каза молитвите, в които не забрави да спомене Хети и кученцето й, оправи възглавниците си и се сгуши под красивия юрган, който сама беше ушила. (Не искаше и да чуе за олекотените завивки, които според нея си бяха прости пухени юргани с по-засукано име, напъхани в съвсем ненужна чанта.)
За разлика от обикновено този път не можа лесно да заспи. Съобщението, че са открили труп в гората, не й даваше мира. Както и мисълта, която беше дори още по-ужасна, че недалеч от мъртвеца е намерена Кенди — почти мъртва. На Евадни й беше и неудобно, задето винаги бе смятала господин Фейнлайт за доста заядлив човек, а сега го беше видяла в друга светлина. Той беше проявил такава доброта към Хети, когато тя толкова се нуждаеше от това.
В стаята нахлуха ярки лунни лъчи. Студената светлина очертаваше украшенията и картините в стаята на Евадни и тя реши, че това я разсейва. Стана да пусне пердетата.
Оттатък пътя светлина заля и градината на къщата в църковния двор. Сигурно в преследване на жертвата си животно беше минало покрай халогенната лампа и тя се бе включила. Често се случваше. Евадни си спомни как Ан Лорънс обсъждаше колко е досадно, но заради сигурността на къщата си заслужава да не обръщат внимание на подобни инциденти.
Евадни разтри очи и се вгледа по-внимателно. През последните няколко седмици през нощта все по-често някой идваше и заставаше под кедровото дърво. И сега пак беше там. Въпреки разстоянието Евадни определено усещаше напрежението в очертанията на силуета му. Беше се изпънал като струна на лък. Зачуди се колко ли време ще чака този път. Изведнъж се отвори прозорец, не този на Карлота, както очакваше Евадни, а прозорецът на апартамента над гаража. Младежът, който живееше там, се надвеси навън. Евадни чу смях и след секунда-две тъмносинята дървена врата в зида се отвори. За изненада на Евадни фигурата под дървото почти тичешком пресече алеята и влезе през портата. Обърна се да я затвори, светлината падна върху лицето му и тя видя, че човекът беше Валънтайн Фейнлайт.
Евадни затвори прозореца и се насочи към кадифеното столче до леглото си. Седна с неприятно напрегнато чувство в гърдите, което трудно можеше да си обясни. Почти не беше разговаряла с младежа, който возеше Лайънъл Лорънс насам-натам, но знаеше, че не го допускат в къщата, и не вярваше госпожа Ан Лорънс да наложи такова правило без основателна причина. Освен това и Хети Ледърс — едно от най-добрите същества на този свят — беше заявила, че го мрази.
Накрая Евадни си легна, без да намери покой. Имаше чувството, че внезапно тъмна сянка е паднала върху ума й. Вече й се искаше да не бе видяла припрения спринт през тревата.