Основният бар на „Ред Лайън“ беше пълен до козирката, но атмосферата определено не бе весела. Събитията от деня не само не предизвикаха поява на вълнуващи клюки и шумни предположения, а сякаш бяха подействали потискащо на посетителите на кръчмата — хората си бъбреха с приглушен шепот.
Валънтайн Фейнлайт беше напълно прав, когато заяви, че Чарли Ледърс не беше симпатичен на никого. Въпреки това предполагаемата му смърт бе накарала всички да оклюмат. То се знае, че има внезапна смърт — случваше се постоянно, няма спор. Този път обаче беше твърде близо до дома. Все още не можеха да разберат как е станало и всички бяха направо унили.
Кръчмарят предложи да съберат помощи за вдовицата и всички се отзоваха с готовност, защото нямаше човек, който да не харесваше Хети и да не й съчувстваше, кръчмарят сложи голям стъклен буркан на тезгяха и до края на вечерта той се напълни до половината. В интерес на истината, помисли си собственикът малко разочарован, в него като че ли имаше повече пари, отколкото в касата му. Хората си тръгнаха трезви, както бяха дошли. Излизаха тихо и бързо се прибираха по домовете си на групички. Никой не тръгна сам.
Глава пета
Този път Джордж Булард удържа на думата си. Когато на следващата сутрин Барнаби застана до бюрото си, докладът за смъртта на жертвата вече беше там. Както и сержант Трой, който задълбочено четеше.
— Какво става?
— Моля?
— Ти никога не идваш преди мен.
— Знам. Винаги успявате да ме изпреварите. Затова реших днес да се постарая малко повече от обикновено.
— Не обичам промените около себе си, Трой. Така че недей да объркваш нещата, ясен ли съм?
— Да, шефе.
— Добре. Какво е заключението?
— Удушен с въже, което вече ни е известно. Само дето тука пише „много тънка жица“. Предполагам, че криминалистите ще ни кажат повече подробности. Заклет пушач. Открит е в четири и половина вчера следобед, а е бил мъртъв от около шестнайсет часа.
— Значи някъде около полунощ във вторник.
— Вечерта преди това добре си е хапнал. Някакво месно ястие, зеленчуци, ориз, вероятно във формата на пудинг. След това е пил бира, примесена с парченца свинско…
— Ако обичаш… Още се опитвам да си смеля закуската.
Барнаби взе доклада и прелисти на следващата страница. Почете малко, после го остави и се захвана с голям плик, оставен до фотографията на жена му и дъщеря му, поставена в сребърна рамка. Извади от плика няколко черно-бели снимки и ги пръсна на бюрото си.
— Не ми харесва това, Трой.
На кого ли пък би му харесало, помисли си сержант Трой, загледан в изпъкналите ужасени очи, размазаните остатъци от бузи и изплезения почернял език, също доста нагризан. Напомняше му на чудатите водоливници по старите църкви. На тях или на майката на Морийн.
— Изглежда — обади се Барнаби и почука с пръст по доклада на патолога, — други наранявания не е имало. Под ноктите му не са открити нито кожа, нито косми, нито власинки.
— Значи не се е съпротивлявал.
— Всеки се съпротивлява, ако има възможност. Но в случая, след като веднъж са метнали жицата, около врата му, този тук не е имал никакъв шанс.
— Брей. Силни ръце ще да е имал.
— Да. Ледърс е бил на около шейсет. Не е млад, но пък чак крехък или пък грохнал… Да удушиш някого точно по този начин, изисква здрави мускули. И още нещо бих добавил — трябва да си наясно как се прави.
— Мислите, че и друг път го е прилагал ли, шефе?
— Чак дотам не бих стигнал. Но това определено не е част от ежедневните занимания вкъщи или в градината.
— Може да се е упражнявал върху пъпеш.
— Какво?
— Като убиеца от „Денят на чакала“.
Барнаби затвори за миг очи, постави двата средни пръста на лявата си ръка на челото и пое дълбоко дъх. След това събра снимките.
— Искам да бъдат изложени в залата за заседания. Организират една за този случай на първия етаж. Първо заседание — в два и половина, дотогава трябва да сме научили нещо от криминалистите.
— Сър.
— И ми вземи един „Марс“ пътьом.
И наистина, докато дойде часът екипът на главен инспектор Барнаби да се събере за първото си заседание, семейният лекар на Чарли Ледърс, д-р Джим Махоуни, бе посетил моргата на болницата „Стоук Мандевил“ и бе идентифицирал тялото на своя пациент. Криминалистите също предадоха доклада с предварителните си заключения.