В екипа на Барнаби имаше осем следователи, сред тях беше и възхитителната Бриърли, по която Трой безнадеждно въздишаше от мига, когато я видя за първи път преди седем години, и още дванайсет униформени полицаи. От Следствената служба биха искали екипът да работи с два пъти повече хора, но недостигът на служители не беше нещо ново.
— Доклад от местопрестъплението — каза Барнаби и размаха свитъка във въздуха. — Имате копия. Запознайте се с тях. Бил е убит с парче жица, вероятно предварително направена на клуп, нахлузен върху главата изотзад и после дръпнат здраво. Върху гъстата листна маса по земята не е останал нито един достатъчно ясен отпечатък, който да ни е от полза, да не говорим, че и дивите животни са газили навсякъде. На около метър от тялото е намерено фенерче с отпечатъците на Ледърс.
— Знаем ли нещо за този човек, сър? — попита Карсън Веселяка — мрачен следовател; наскоро го бяха повишили и мечтаеше да блесне.
— На този етап много малко. Изглежда, не е бил особено симпатичен. Биел жена си. Дъщеря му казала съвсем официално, че сама би свършила тази работа, ако е имала възможност.
— Не беше ли станало нещо и с кучето му? — обади се сержант Бриърли. — Чух да се говори нещо такова в стола.
— Да. Било е ритано жестоко и сетне хвърлено в реката.
— Копеле! — изсъска сержант Трой, който обичаше кучета. Тихата подкрепа на колегите му засвидетелства, че не е единственият любител на кучета в залата. — Сигурно е бил оня, дето е извършил убийството.
— Вероятно.
— Това не показва ли, сър, че който и да е бил извършителят, все още е някъде наоколо? — попита Карсън. — Някой, когото кучето би могло да разпознае. И да реагира, ако го види.
— Има логика. — Главен инспектор Барнаби обичаше да насърчава бързомислещите. За разлика от редица старши офицери той не смяташе, че ако някой е с по-нисък ранг от него, непременно е по-малко умен.
— Защо ли просто не е избягало? — попита млад униформен полицай. Няколко души го погледнаха с нескрито недоумение.
— Ти май не разбираш много от кучета, а, Филипс? — каза студено сержант Трой. Полицаят се изчерви.
— От доклада на специалиста по съдебна медицина личи, че в нощта, преди да умре, Ледърс е прекарал известно време в някоя кръчма. Стискайте палци да е бил в местната. Ще ни спести малко ходене. Двама от вас да започнат обиколка на къщите около заведението. Селото не е голямо и това е добре. Искам да науча всяка клюка, до която се доберете. Всичко, което всеки знае или си мисли, че знае, за Чарли Ледърс. Работа, живот — ако може от раждането му, че и от преди това — хобита, семейство. Кой го е видял в нощта, когато е бил убит. Нещо необичайно в поведението му преди това. Нищо, ама нищо не бива да смятате за незначително. Аз лично ще говоря с вдовицата. Следващото заседание е утре, в девет сутринта. В девет, а не в девет и пет. Така, живо.
В резултат на ежедневните си контакти с пресслужбата на полицията журналистите вече бяха дочули, че в гора край Фърни Басет е намерен труп на мъж. На следващия ден откриха името на човека, разбраха как е умрял и атакуваха с всички налични сили.
Репортерите и операторите на националните вестници и телевизионни канали се съревноваваха с репортерите и операторите на местните новинарски екипи. Всички задаваха едни и същи въпроси, получаваха едни и същи отговори и обикновено взаимно си пречеха.
Всяко телевизионно интервю се провеждаше пред удивителната къща на семейство Фейнлайт. Сградата, доколкото беше известно, нямаше нищо общо с престъплението, но беше изключително красива и операторите не можеха да й устоят. Другото любимо място за фон беше дворът на кръчмата „Ред Лайън“, чийто редовен клиент беше починалият. Собственикът и няколко от обичайните посетители висяха край сандъчетата с клюмнали теменуги, надявайки се да ги поканят да се изкажат. Привиканите да говорят пред камерите бяха жестоко разочаровани, когато установиха, че или изобщо не са включени във вечерните новини на местната телевизия, или изказването им е орязано дотолкова, та се появяваха на екрана само за по няколко нещастни секунди. За съжаление наистина важните интервюта — с близките роднини на жертвата — бяха недостъпни за широката общественост.
Тъкмо целият този цирк напусна селото, пристигнаха пък полицаите, които тръгнаха от къща на къща да разпитват хората. Всъщност малцина имаха нещо против това оживление. Те именно проявиха пренебрежение към представителите на пресата и се чувстваха една класа по-горе от другите, отбелязвайки каква тъжна картинка са някои, готови на какво ли не, само и само да бъдат забелязани.