— Къде ходеше на работа?
— Най-вече в къщата в църковния двор, където и аз работя. А работеше по час-два и за семейство Фейнлайт оттатък улицата.
Нямаше какво друго да изкопчат от нея, затова полицаите, след като разбраха къде живеят Фейнлайт, станаха да си вървят. Барнаби отново отбеляза колко съжалява, че им е донесъл такава лоша новина. Сержант Трой се спря на вратата.
— Как е кучето, госпожо Ледърс?
— Държи се — отвърна госпожа Ледърс и лицето й посърна от тъга, която така очебийно липсваше, докато говореше за съпруга си. — Според господин Бейли още е малко рано да се правят прогнози за шансовете й.
На Трой му бе известно какво означава това. Ветеринарят беше му отговорил по същия начин, когато немската му овчарка изяде някакво месо, обработено с отрова за плъхове. И затова искрено каза:
— Толкова съжалявам.
След като полицаите си отидоха, Полин попита майка си какво е премълчала пред тях.
— Какво имаш предвид? — възмути се госпожа Ледърс.
— Щеше да ги уведомиш за нещо, когато те попитаха дали татко се е държал странно, преди да умре. А после се отказа.
— Ако езикът ти беше малко по-остър, щеше да се порежеш.
— Кажи де.
— Няма нищо общо със смъртта му — поколеба се госпожа Ледърс и си спомни почервенялото от гняв лице на мъжа си, когато беше влязла неканена в стаята до кухнята. — Щяха да ми се изсмеят.
— Кажи на мен.
— Правеше нещо като… албум за залепване на изрезки.
— Албум за залепване на изрезки? Баща ми?
Барнаби веднага бе очарован от вида на старата къща в църковния двор — сградата притежаваше невероятна хармония и красота. Високи тесни прозорци (платнени щори на ролка, спуснати наполовина), изящен ветрилообразен прозорец и изтънчен архитектурен корниз над входната врата. Но постройката не беше в много добро състояние, за съжаление. Тухлената зидария в топъл розов цвят и златна украса, по която бяха плъзнали буйни увивни растения, беше напукана, поразядена и имаше сериозна нужда от фугиране. Боята се бе зацапала и започнала да се лющи. Улуците бяха пробити на няколко места, а красивата двукрила порта от ковано желязо беше ръждясала.
На Трой гледката напомни за един от сериалите, които майка му толкова харесваше. Представи си как по алеята трополи лека двуколка, теглена от кон, а зад него седи кочияш с цилиндър, лъскави ботуши и тесни панталони. Ей сега от къщата ще излети слуга и ще спусне стъпалцето на двуколката. И отвътре ще се появи красиво момиче, цялото в букли и панделки, с рокля до глезените, която показва…
— Цял ден ли ще стърчим тук?
— Извинете, сър.
Трой дръпна звънеца във формата на глава на грифон. Беше от старите звънци, задействани с метална нишка. Пусна грифона и за миг се замисли какво ли би станало, ако беше продължил да дърпа. Ако се появи още от жицата, дали щеше да успее да я намотае на лакътя си? Или щеше с нея да събори къщата? При мисълта Трой се засмя.
— Я разкарай тая усмивка от лицето си.
— Сър.
— Няма никой — реши главният инспектор, който не беше от търпеливите.
— Вътре са — настоя сержант Трой. — Чакат да заобиколим отзад.
— Какво?
— Търговците, доставчиците — поясни Трой и устната му увисна, както всеки път, когато надушеше представители на буржоазията. — „Да, сър. Не, сър. Три пълни чанти.“
— Глупости. Това е просто местният свещеник, тоест бившият. Лайънъл Лорънс.
— Познавате ли го?
— Знам нещичко за него. Венчал началника на полицията преди двайсетина години.
— Хайде бе! — възкликна сержант Трой. — И никой нищо да не спомене по случая в Масонската ложа. — Той вдигна ръка и здраво блъсна по чукалото, но Барнаби го спря.
— Някой идва.
Ан Лорънс отвори вратата. Барнаби забеляза светлосинята й рокля и посребрилата коса, прибрана непохватно на кок и висяща отвсякъде. Кожата й беше почти прозрачна, а очите така помогнели, та бе невъзможно да се определи цветът им. Главният инспектор си помисли, че никога не е виждал нещо по-безцветно и безлично. Зачуди се да не е болна. Вероятно тежка анемия.
— Госпожа Лорънс?
— Да. — Изглеждаше така, все едно всеки момент очаква да я сполети беда. Оставаш с впечатлението, че е спряла да диша. Погледът й неспокойно се местеше от единия мъж на другия. — Кои сте вие?
— Главен инспектор Барнаби. От Отдела за криминални разследвания в Костън. А това е сержант Трой — обяви Барнаби и извади полицейската си карта.