— Прав сте, предполагам. — Дори грубата ирония на Трой мина незабелязана покрай ушите на Лайънъл. Той кимна и пусна лека самодоволна усмивка.
— А имал ли е проблеми с парите? — попита Барнаби. — Да е искал някога да му увеличите заплащането? Или пък заем?
— Всяка години получаваше увеличение — каза Ан. — Както и Хети. И никога не е споменавал за парични проблеми.
— Някой някога да е идвал при вас да ви пита за него? Дори непознат? Или да го е търсил по телефона?
— Не, никога — в гласа на Лайънъл Лорънс започна да се долавя раздразнение. — Вижте, тези въпроси са безсмислени и само ни губят времето. Ледърс просто е бил нападнат от бедна, объркана душа, а този човек може да направи още някоя беля по неволя, ако вие не излезете навън и не го намерите.
При тези думи, вероятно усещайки нарастващото напрежение в разговора, госпожа Ледърс стана, направи няколко непохватни странични стъпки към вратата и същевременно с едва забележим жест на слабичката си ръка подкани посетителите да я последват. След малко Барнаби и Трой се озоваха на стъпалата пред предната врата сред буйните филизи на пълзящото по стените растение.
— Ужас! — каза Трой. — Боже господи! Да говори така за… ох! — Пръстите на Барнаби бяха стиснали лакътя му като менгеме.
— Слушай. Забранявам ти да се държиш друг път по този начин!
— Проклети добротворци. Повръща ми се от тях.
— Личните ни чувства нямат място по време на разпит. Ако предизвикаш у хората враждебно отношение към себе си или го демонстрираш, те моментално млъкват — не забравяй.
— Трябва да му покажем снимки на жертвата — не се предаваше Трой и с болезнена гримаса издърпа ръката си. — Или да го разведем няколко пъти из моргата.
Можеше да си представи как щяха да реагират в участъка, като разберат за поведението на бившия свещеник. Там привържениците на смъртното наказание бяха солидно мнозинство и темата често се обсъждаше в столовата. С нетърпение чакаха да се възстанови добрата стара практика, а междувременно едно от любимите им развлечения беше да съставят и актуализират списък с имената на петима безспорно заслужили такова наказание. Миналата седмица шегаджия беше включил лорд Лонгфорд и се разразиха доста продължителни и сериозни спорове по въпроса, докато накрая името му, за съжаление на мнозина, беше зачеркнато от списъка.
Барнаби тръгна по алеята, последван от намусения Трой, но мярна някой около гаража. Мъж миеше кола марка „Хъмбър“. Не се беше сетил да попита семейство Лорънс имат ли и друг обслужващ персонал. Интересно, и те не споменаха.
— Шофьор — отбеляза Трой с дълбоко презрение. — Аха! А пък аз си мислех, че църковните служители водят скромен живот.
— Вече ти обясних, Лорънс не е църковен служител. Отказал се е преди години.
— Страхотно — измърмори Трой. — Мислите ли, че госпожа Лорънс има пари?
— Ако съдя по състоянието на къщата, няма.
Колата беше едва ли не вече за музеен експонат. „Хъмбър Хоук“ с четирицифрен номер и три букви. Беше почти на четирийсет години, тежък, черен като Библия, доста износени светлокафяви кожени седалки с по-тъмнокафяв бордюр. До такава степен отговаряше на представата за колата, с която застарял провинциален свещеник би трополил насам-натам, че Барнаби не можа да сдържи усмивката си. Имаше дори сребърни вазички като сладоледени фунийки.
Човекът със сигурност беше чул стъпките им, но не вдигна глава. Продължи да търка капака на колата с гюдерия с широки плавни кръгове, като от време на време пръскаше с препарат. Беше облечен с прилепнал бял потник и още по-тесни джинси, които изглеждаха протрити, износени, но не заради хрумването на моден дизайнер. Беше в отлична форма и изглеждаше чудесно. Сержант Трой, вече съвсем вкиснат, го изгледа кръвнишки.
— Добър ден — поздрави Барнаби и се представи. Човекът го погледна право в очите. Погледът му беше топъл и изкуствено доброжелателен. Лицето му грейна в широка, искрена усмивка и той протегна ръка.
Барнаби пъхна картата си обратно в джоба и се направи, че не вижда подадената му ръка. Бе разпознал едва доловимия дъх на лицемерие, излъчвано от младия мъж. От такъв инспекторът не би купил употребявано пакетче от чипс, да не говорим за филе от треска.