Проследи го как влиза в градината на „Олд Ректъри“ и остана на улицата, макар да нямаше никаква представа какво щеше да прави, ако той я зърне. Щом вратата на апартамента над гаража се отвори, тя се обърна и с натежало сърце си тръгна към къщи.
Вал се беше прибрал след около час. Луиз го наблюдаваше през процеп между килимите на пода в стаята си. Той поседя неподвижно, отпуснал глава в ръцете си, а после тихо се качи да си легне.
Луиз почти не спа. На другия ден се събуди с усещането за страх в душата си. За първи път в живота си изпитваше ужас от среща с брат си лице в лице. Въпреки това, щом го чу да се движи, направи чай с портокалов аромат, какъвто той обичаше да пие сутрин, и тръгна към стаята му.
Почука, никой не й отговори и тя тихо натисна дръжката. Валънтайн беше в банята. Явно току-що бе излязъл изпод душа и се бръснеше пред огледалото с кърпа на кръста. Вратата на банята беше полуотворена. Тъкмо щеше да му каже „Добро утро“, когато той се наведе да измие лицето си и тя видя ужасен белег — синьо-червен с почти черни краища — отзад на врата му.
Луиз непохватно заотстъпва назад и излезе от стаята. Всичко на подноса в ръцете й се тресеше: капакът на чайника, крехката порцеланова чаша в чинийката, повърхността на млякото. Внимателно остави таблата на пода и бавно се изправи. Отпусна треперещите си ръце покрай тялото, пое дълбоко дъх и напрегна цялата си воля да се успокои.
Знаеше кой бе оставил грозния белег и си помисли, че вероятно не е чак толкова лошо, колкото изглеждаше, но не се самозалъгваше: беше дори по-лошо, отколкото й се струваше. Сети се за „любовното ухапване“. Спомни си как, като беше ученичка, ако успееш да покажеш за миг някое от тези невинни, ярко оцветени синини в училищния автобус, другите момичета завиждаха.
Това на брат й беше нещо друго, абсолютно „нелюбовно“ ухапване. Бе направено с омраза. Беше рана. Замисли се дали е потекла кръв, когато се е случило. Дали Валънтайн е посегнал през рамото си, дали щом се е прибрал, е трябвало да го промие и подсуши, боляло ли го е, като си е легнал.
След половин час Вал дойде в кухнята да донесе подноса, а тя нямаше сили да го погледне. Не заради кавгата им, която сега изглеждаше напълно незначителен епизод, а заради онова, което можеше да прочете по лицето му.
Той се движеше много спокойно, като насън — сложи чашата и линийката в миялната машина, обели си портокал. Седна на масата, раздели плода на парченца, които поставяше в чинията, но не и в устата.
Луиз се дръпна от полезрението на Валънтайн, за да го наблюдава, без да се крие. Разбра, че не е било необходимо, защото той просто беше забравил за нейното присъствие. Гледаше някъде през прозореца, погледът му беше бистър, ясен и неподвижен. Всичко в него излъчваше примирение със съдбата: безжизнени ръце на коленете, отпуснати рамене, натежали под невидим товар.
Луиз отново си спомни нещо, този път от ранното им детство. Седеше с дядо си и разглеждаха албум с изрезки на снимки от вестници, имаше и пощенски картички — няколко от Първата световна война. Ангелът от Монс7 тъжно гледаше към войник, коленичил до един кръст. Войникът смело се бе втренчил в ангела — знаеше съдбата си и беше готов да я посрещне без страх. Точно такъв бе погледът на Валънтайн сега.
Звънецът най-сетне я върна в настоящето. Луиз въздъхна, стана и бутна вестника настрана. През тежката врата се виждаха изкривените очертания на едър човек. Зад него стоеше друг, по-строен.
— Госпожа Фейнлайт?
— Госпожа Форбс. Валънтайн Фейнлайт е брат ми. Вие кои сте?
Барнаби извади полицейската си карта, без да сваля възхитения си поглед от жената пред себе си. Човек трудно би могъл да си представи по-пълна противоположност на Ан Лорънс. Голяма уста с тесни устни, покрити с яркочервено червило, високи скули, леко наклонени продълговати кафяви очи с много дълги мигли, а кожата й беше с цвят на плътен крем. Напомни му за Лорън Бакал от времената, когато Боги все още можеше да танцува буги.
— Може ли да влезем?
— Защо? — отговорът й беше груб, но гласът й приятно гърлен.
— Имаме няколко въпроса за Чарли Ледърс. Разбрах, че е работил при вас.
— Само малко.
Все пак се отмести, за да минат. Барнаби влезе и зачака, чувстваше се като у дома си, както впрочем се чувстваше почти навсякъде. Трой стоеше до него и се оглеждаше учуден. Невероятно дългите завеси, поразителният полилей в центъра на къщата, окачените арабски лампи и живописните копринени гоблени на стената: невероятна приказна конструкция.
7
Една от най-ранните и най-известни легенди за ангела от Монс, свързана с живота в окопите през Първата световна война, разказва как ангел се появил в небето при отстъплението на англичаните след битката при Монс през август 1914 г. и бдял над оттеглящите се войници. — Б.пр.