Тя ги отведе зад извит ленен параван, където се криеха два огромни светлокафяви кожени дивана и ниска масичка от черно стъкло, на която бе нареден екзотичен шах. Имаше и странна лампа със сплескана глава на атакуваща змия.
— И така — започна Луиз, кръстосвайки крака, без да сваля доста агресивния си поглед от полицаите. — Какво всъщност искате да знаете?
— Откога работеше при вас господин Ледърс?
Преди да успее да отговори, над главите им се разнесоха бързи стъпки, после трополене надолу по стълбите.
— Луиз? Не се ли звънеше на вратата?
Зад въпроса определено се криеше повече от обикновено любопитство. Барнаби долови пламенност, май и възбуда. Валънтайн се появи иззад паравана и изведнъж замръзна пред полицаите.
Човек никога не би познал, че са брат и сестра, помисли си главният инспектор. Валънтайн имаше гъста права коса, с цвят на масло, ъгловато лице, светлозелени очи и голям нос. Беше по-нисък от Луиз и при това едър и набит.
— Питат за Чарли Ледърс.
— Така ли? — Той седна до сестра си, извади пакет „Карелия“ и запали. — Едва ли ще можем много да ви помогнем.
Ноздрите на Трой потрепнаха. Неотдавна беше отказал цигарите заради дъщеричката си Талиса Лийн, вече на четири годинки. Преди това няколко месеца беше пушил единствено в банята, като издухваше дима през прозореца. Морийн смяташе, че само ако пуши под душа, ще може да отвикне. Такава си беше — доста саркастична.
— Какво можете да ми кажете за господин Ледърс? — попита главният инспектор.
— Почти нищо — отговори Валънтайн. — Обяснявахме му какво да направи и той се залавяше за работа: Плащахме му веднъж месечно. Това е.
— Работеше ли вътре в къщата?
— Не. Само в градината.
Барнаби беше забелязал градината отзад. Ясно очертани, изключително парадни пътеки от жълт чакъл се виеха в кръгове. Тук-там внимателно бяха поставени няколко огромни глинени амфори, имаше и дълго правоъгълно езерце, поръбено с черни теракотени плочки, по повърхността, на което плаваха бели лилии. Градината беше оградена със зид с множество ниши, където бяха поставени статуи — изключително официални дори за статуи.
Главният инспектор беше запален градинар и реши, че изобщо не би му доставило удоволствие да работи в такава градина. Обстановката бе безлична, дори леко зловеща, и му напомняше за филм, който бе гледал, когато ухажваше Джойс през шейсетте. „Миналата година…“ някъде си.
Трой забеляза, че шефът се е разсеял за миг, а в бележника все още нямаше нищо, и реши да запълни празнотата.
— Значи не сте си бъбрили сутрин на чаша чай, а?
Те го изгледаха с широко отворени очи, после се спогледаха и прихнаха, неспособни да сдържат смеха си. Трой се изчерви. Реши да се престори, че само се е пошегувал (естествено, не биха фамилиарничили с наемен работник), но знаеше, че няма да е достатъчно убедителен. Червеният цвят на бузите му ставаше все по-ярък. Ясно, освен добротворци не можеше да понася и отворковци.
— Значи нямате ни най-малка представа кой може да е искал смъртта на Чарли Ледърс?
— Точно така. — Луиз се бе почувствала малко неудобно заради Трой, погледна го и му се усмихна приятелски. — Предполагам, няма да е от голяма полза, но аз всъщност го видях вечерта, преди да го убият.
— Може и да е от полза — отбеляза Барнаби. — В колко часа го видяхте?
— Към десет и половина. Май се беше запътил към „Ред Лайън“ и мъкнеше след себе си онова нещастно кученце.
— А, да. Вие, господин Фейнлайт, сте помагали, когато е било намерено, нали?
Валънтайн сви рамене.
— Просто ги откарах до ветеринаря, това е.
Ясно беше, че разговорът приключваше. Очевидно Ледърс не бе оставил и най-малка следа в живота им. А и те не знаеха нищо за неговия. На Барнаби обаче не му се искаше да си тръгва. Не само заради необичайната обстановка в къщата или заради удоволствието да гледа Луиз Фейнлайт, което изобщо не бе намаляло. По-скоро го задържаше усещането, че тук има нещо скрито. Е, може пък деянията под повърхността да нямат нищо общо с разследването. Беше склонен да приеме, че е доста по-вероятно да е така, но никога не се знае.
Барнаби се замисли над следващия си ход. По възможност трябваше да е свързан с Чарли и да разширява кръга.