Выбрать главу

Георги Стоев

СИК

На Жаки…

от тати

Книга първа

„Времето, за което разказвам и медиите създадоха изкривен образ на голяма част от основните герои. Трагикомичният Бай Миле доби зловещи очертания. А всъщност беше мек и объркан човек, изцяло подвластен на лъжите си и на огромното влияние на Генерала. Надявам се бъдещите поколения да разберат това.“

Георги Стоев

Глава I

Седмица след убийството на Васил, Маджо организира футболен мач. Целта беше да сплоти колектива. Той излезе като капитан на старите служители във фирмата си, а Поли естествено поведе новите. Мачът се разви според очакванията. Старите победиха новите с шест на нула.

— Който играе срещу мен винаги губи! — подметна майтапчийски Маджо.

— Ще видим… — избърса потта от челото си Поли. Той беше свикнал да печели във всичко, с което се захване. — Този мач свърши, но първенството тепърва започва.

Във ВИС цареше неописуема паника. Всички знаеха, че Жоро не е Васил и ще го замести твърде трудно. Знаеха обаче и друго. Жоро беше наследникът. А наследникът пиеше до припадък, побъркан от страх. Очакваше всеки момент да го отсвирят.

Дебелия Андро прати свои хора да го намерят и да го докарат в дома на Пейчев.

— Какво си се разлигавил, лайно такова? — скара му се той. — Я се стегни!

— Нямам представа от бизнеса на брат си — изтрезня Жоро на секундата. — Пък и едва ли ще ме оставят жив.

— Брат ти го овършаха моят слуга Гоцев и слугата на Маджо — бай Миле.

— Какво да правя сега?

— Ще ме слушаш! — заяви му директно Андро. Той нямаше никакъв интерес да загуби групировката. Усещаше в Жоро огромна мощ. И реши да заложи на него.

— Помисли за детето на брат си — напомни му той. — Някой трябва да се грижи за него.

— Прав си — кимна Жоро. — Никога няма да го оставя. Всъщност Жоро показа неподозирани качества.

Веднага събра около себе си десетина бодигарда с гигантски ръст и изгони рецидивистите, с които се размотаваше дотогава. Консолидира структурите на ВИС. Привика най-важните хора и директно им предложи:

— Ако искате да минете към СИК, веднага ви издавам присъди! Ваша воля. Ако останете, ще ви уважавам докато сте живи.

За известно време остави дрогата и алкохола, забрави курвите и се зае да възстанови могъществото на ВИС.

През това време бай Миле консумираше наградата си. Получи Боровец на тепсия. Любо от Видин и Дончо от морето смятаха, че разбират от туризъм само, защото са виждали туристи. Заедно с Иван Кубето набързо изгониха всички западняци. Правеха каквото си искат. Бай Миле не им пречеше. Напротив играеше заедно с тях. Изпиваше всяка вечер кана уиски с прясно мляко, караше местните гангстери да играят кючек и лепеше банкноти по челата им. За нула време разсипаха бизнеса в района.

* * *

Бай Миле се беше разплул напълно. Не ставаше от масата и наближаваше 160 килограма.

— Облян съм целия в кръв… — обичаше да казва той след третото уиски. — Зад мен има само трупове.

Купи си мерцедес 8 класа с кърваво-червен цвят и го разнасяше гордо по пътищата на България. А в Боровец го научиха наизуст. Освен това се обличаше по изключително оригинален начин — целият в червено. Поради голямото си шкембе не носеше костюм, а навличаше червен панталон, червена риза и червен елек.

— Погледнете ме! Целият съм в кръв! — напомняше той.

Убийството на Васил свали акциите на силовите застрахователни компании. Хората разбраха, че гангстерите не са безсмъртни.

— Няма да ви плащаме повече! — пъдеха те посредниците. — Ченгетата ни пазят по-добре от вас!

Жоро им прощаваше, защото за него бе по-важно да оцелеят. Маджо обаче се разгневи. Той имаше амбиции да издигне СИК до висините на бизнеса и в никакъв случай не бе склонен да се откаже от бизнеса. Освен това зад гърба му стоеше Гоцев. Трябваше да се случи нещо и то се случи.

Маджо свика общо събрание на СИК. Присъстваха Димата, Големият Маргин, Поли, Румен Пашата, Стоил и всички останали босове от групировката. Обстановката беше тягостна.

— Вие знаете, че съм против насилието, — започна Маджо — но сега наистина се налага. Оттук нататък няма да бием никого. Ще убиваме! Само така можем да върнем страха у хората. А той ни трябва. Без него не можем да си вършим работата.

Босовете реагираха различно. Пашата и Маргина наведоха глави, сякаш искаха да се крият от самите себе си. Стоил зяпаше встрани. Само Поли и Димата гледаха Маджо право в очите. Останалите се смразиха от ужас.

— Има ли някой, който иска да оглави новия бизнес? — попита Маджо. Каза го небрежно, но наблюдаваше внимателно реакциите на всички. Димата почти незабележимо вдигна ръка. След него стана Поли, прегърна Маджо и го целуна. От този момент потупването по рамото отпадна като ритуал.