Спиро се правеше, че не знае какво става в заведението, но всеки месец премаше великодушно по хиляда и повече долара рушвет, заради мълчанието си. Както и заради сигурността, която им осигуряваше.
Никеца, разбира се не пропусна да се включи. Намерението му беше да провери как върви бизнеса с хероин. Първите риби се оказаха двама върли наркомани.
— Какво ви мъчи, пичове? — посрещна ги той.
— Имаме на две места по трийсет излишни марки — отвърнаха му те.
— Ясно. Чакайте ме тука! — остави ги Никеца, прескочи до аптеката и се върна с два блистера аспирин. Той обичаше да се забавлява. Стри го набързо, опакова им го и им пробута дозите. После се покри.
Наркоманчетата пристигнаха отново половин час по-късно. Бяха разбрали, че са минати. Този път ги посрещна арабина, който беше оставил Никеца да го замести.
— Дадохме си парите за нищо — проплакаха те. — Пробутали сте ни тебешири.
— По-спокойно! — утеши ги арабина, веднага му стана ясно какво е направил Никеца. Даваше си ясна сметка, че едва ли ще го открие някъде наблизо и за да няма скандал покри дивотията му с две истински дози.
Ние обаче вече знаехме колко много хляб има в хероина.
Разбрахме и нещо друго — контролът върху продажбите отдавна се държеше от две ченгета. Оперативни работници, офицери от Първо районно управление. Даниел Капсъза го знаехме, защото беше син на известен генерал и известно време тренира борба. Тошко Слона беше по-неизвестен за нас. Контролираха целия район и осигуряваха безопасност на арабите. Срещу това получаваха процент. Даниел беше особено нагъл. Имаше връзки със всички групировки, а работеше самостоятелно. Изнедваше безмилостно дребните мошеници. Печелеше луди пари и ходеше на работа с Ягуар. Когато началниците му направиха забележка, го смени и си купи лилаво Ауди кабриолет. Тошко Слона също не му отстъпваше по алчност, но беше значително по-корпоративен. Той преговаряше с арабите, помагаше да внасят стоката и уговаряше условията. Каквито и да бяха двамата полицаи, те контролираха пазара. И те обираха големите пари.
— Шефе, ако не влезем в хероина изпадаме от играта — отиде директно при Поли Никеца. — Там са огромните мангизи.
— Направи ми схема на търговията от начало докрай и на основните участници в нея.
— Дадено.
Два дни по-късно Поли ни извика и ни нареди да уредим среща с полицайчетата. Сценарият беше прост, но винаги даваше резултат. Събрахме цялата бригада, която по това време наброяваше четиридесет души. Струпахме се под едно затънтено заведение, където Женята трябваше да доведе офицерчетата. Това стана някъде в късния следобед. Даниел и Тошко Слона изглеждаха много уплашени. Очите им шареха като на подгонени зайци.
— Много се оядохте — започнахме да им подвикваме ние. — Пълните си джобовете за нас нищо няма.
— Отдавна не съм шибал полицай — изцепи се един от нашите хора.
— Много хубави семейства имате! — ухили се Никеца. Бяхме пробвали тази психологическа атака много пъти и тя вършеше работа. Поли пристигна елегантен и важен. Влезе в кафенето, настани се на масата при ченгетата и директно ги подхвана:
— Чувам, че се замогвате момчета, а за нас нищо не остава.
— Ние сме дребни риби — отвърна му Даниел. Той се правеше на по-отворен, а Тошко Слона си мълчеше.
— Дребни, ама печелите луди пари. И не искате да играете с нас.
— Кажи си офертата и можем да помислим.
— Офертата ми е да ти разпоря задника.
Даниел млъкна изненадан от арогантността на Поли, но запази самообладание. Тошко Слона проговори за първи път:
— Аз съм с вас — съгласи се той.
— Каква друга оферта ни предлагаш? — обади се след известно време Даниел.
— Другата ми оферта е, да ти разпоря задника два пъти — засмя се Поли.
Така прибрахме бизнеса с хероин. Само че разделихме двамата приятели. Даниел се завря под крилото на Мето от Илиянци, а Тошко Слона остана при нас.
Глава VIII
Бизнесът с хероин тръгна стремително нагоре. Дрогата пристигаше в големи продълговати пакети увити с кафяв скоч. Миризмата блъскаше право в главата. Търговията се оказа по-лесна от всички останали, въпреки че ни създаде много проблеми. Женята побърза да приватизира полицайчето Тошко Слона. Завря го в някакъв апартамент под наем, уж да го пази, а всъщност го използваше, за да купуват двамата стоката и Никеца изведнъж стана по-долна ръка. Женята купуваше на едро грама за десет марки. Продаваше го на Никеца с осем марки по-скъп, от които тридесет процента отиваха директно за Поли, а в останалите той участваше като партия. Никеца продължаваше по веригата към Невестулката. Там един грам вече излизаше двадесет и две марки. Поли отново взимаше тридесет процента от четирите марки и участваше като партия. От Никеца хероина се прехвърляше към Невестулката. Той го пласираше на улицата по тридесет марки и печелеше най-много от всички. Освен това измисли някакъв нов пиниз: Мешеше наркотика с кодеин и паркизан, след което го продаваше на най-различни порции — от пет до двайсет лева.