— Аз какво съм ти наредил бе, глупак? — започна яростно Поли, след което се засмя. Явно беше в добро настроение. — Защо шмъркаш боклуци? — извади той от джоба си сто грама чист кокаин. — Ей сега ще ти направя две линии, а това, „майката на майките“.
Кокаинът наистина беше абсолютно чист. Никеца изшмърка своите линии и подаде свитата на тръбичка банкнота на Поли. Той също приключи със своя дял. Явно беше прекалил тази вечер, защото сополите му потекоха като реки. Точно в този момент влезе Чарли.
— Ти пък какво търсиш тук? — опита се да го спре Никеца.
— Има ли и за мен? — ухили се селяндурът. После видя, че Поли е целият в сополи и предано започна да ги ближе.
Никеца бе виждал много неща през живота си, но никога подобна низост. Стана му лошо. Върна се в дискотеката, където го последваха Поли и верният слуга Чарли. Всички бяха толкова надрусани, колкото позволяваше човешкият организъм. Курвите около тях се кикотеха, без да знаят защо.
— Аз съм Царят на улицата и всички ченгета работят за мен! — крещеше Поли.
— Не си цар, крал си — целуваше го Чарли.
Никой от тях не забеляза, че Женята е влязъл в дискотеката и ги наблюдава абсолютно трезвен. Огледа обстановката внимателно, обиколи заведението и тихо приседна до Никеца. След като Женята бе приватизирал Слона вече не се обичаха особено. Разговорите им бяха свързани предимно с бизнеса. Този път обаче Женята му заговори като приятел на приятел:
— Дребният е деградирал напълно. Виждаш ли го на какво прилича? — кимна той към Поли.
— Ние работим за него — възрази Никеца. Изглеждаше доста учуден от злостните думи на Женята. Все пак той минаваше за най-верният човек на Поли.
— Може и да работим, само че ми кажи за какво? Прибира ни всичко.
— Предлагаш ли ми нещо?
— Предлагам ти да те снабдявам с материал. Тошко Слона вече е изцяло мой човек. Ще работим отделно, ще спечелим много пари.
— Ами, ако Поли разбере?
— Как ще разбере, не го ли виждаш какъв парцал е?
— Откъде ще взимам стоката?
— От един гараж в нашия квартал.
Женята си тръгна толкова незабележим, както и дойде. Измъкна се без да пийне нищо и без да се сбогува с никого. Никеца остана като замаян. Явно беше един от добрите му дни. Опита кокаин от „майката на майките“ и получи страхотно бизнес предложение. На всичко отгоре от съседното сепаре му намигна Елена-барманката от дискотека „Нерон“. Седеше там с мъжа си от началото на вечерта. Елена беше известна хубавица и макар, че минаваше трийсет години, нямаше наебаване. Докато работеше в „Нерон“ я чукаха всички шефове, а след това винаги по двама бригадири, защото един не й стигаше. За да не им бърка имената, тя ги наричаше Вихър и Балкан. Тази вечер киснеше тук със своя законен мухльо, за да проси работа от Поли.
— Седни в съседното сепаре — беше и казал той. Поръча бутилка уиски и добави: — По някое време ще се разберем.
После съвсем забрави за нея покрай кокаина, пък и не беше от мъжете, които предпочитат жените пред пиенето.
— Да те изчукам ли в сепарето? — веднага подаде Никеца.
— Мухльото може да се събуди — кимна Елена към мъжа си.
— Да вървим в тоалетната тогава?
— Трябва ти още един, Вихъре! Сам няма да се справиш, намери си Балкан…
— Чакайте малко — настани се между Чарли и Поли Никеца.
Двамата тъкмо се убеждаваха колко са велики и как ще превземат целия свят.
— Какво искаш, лъвчето ми? — изгледа го с мътен поглед Поли. — Не виждаш ли, че си говорим за бизнес.
— Искам да си поговорим малко за курви.
— И за коя курва по-точно?
— За Елена барманката. Седи в съседното сепаре с мъжа си.
— Аз май я забравих — поклати глава Поли, но хич не се развълнува. — Чарли ще е единият ебач, а ние двамата ще хвърляме чоп — извади монета той. — Ези или тура?
— Ези.
— ОК — хвърли монетата Поли и загуби. После великодушно отпрати двамата към тоалетната, където Елена вече ги чакаше.
Награбиха я още с влизането. Никеца й скъса бикините, а Чарли й подаде кура си, за да го налапа. И двамата бяха достатъчно дрогирани. Можеха да продължават така с часове. Елена точно това искаше. Тя беше ненаситна. Мъжът и обаче се пробуди и тръгна да я търси. Размина се с Чарли на вратата на тоалетната. Вътре беше доста сумрачно и той сънливо погледна към някакъв мъж, който се клатеше.
— Има ли тук някаква Елена? — попита махмурлийски мухльото.
— К’ва Елена бе? Не виждаш ли че пикая? — изгони го Никеца.
Рано сутринта всички излязоха от дискотеката, сякаш са играли на кегли. Нямаше нито един нещастен.