— Нямате проблем — закара ги той до абсолютно чужда кръчма. Неговите не бяха добре заредени и правеха много малък оборот. А той не искаше да се излага.
— Я гледай ти? — учуди се Димата. — Двайсет маси по сто марки са си две хиляди марки на едно сядане. — Руснакът обичаше да брои чуждите пари и го правеше постоянно.
— Така е — потвърди гордо бай Миле. Той не бе виждал подобна печалба никога през живота си, макар че околните заведения печелеха точно по толкова.
— Браво, бай Миле — допи си питето Поли. — Добра работа си свършил. Айде сега тръгвай да те черпим една курва, нали всичките са наши.
Бай Миле продължаваше да има огромен проблем с жените. Пазеше тайната дълбоко в себе си. Въпреки, че всички го възприемаха като кървавия бос, той си живееше девствен или полудевствен. Почти селска мома.
— Оставете тая работа, момчета! Много съм уморен — опита да се отърве бай Миле.
— Този път няма мърдане — бутна го Поли и тримата тръгнаха към един от най-големите хотели.
Проститутките си седяха там. Намираха се блондинки от всякакъв размер. Брюнетките също предлагаха огромно разнообразие. От червенокосите имаше една единствена представителка, а за най-перверзния вкус на дивана се излежаваше апетитна албиноска.
— Избирай! — посочи ги Поли.
— Ей тази, по-дебелата — плахо погледна към брюнетките бай Миле.
— За нас малката русалка — издърпа едно златокосо миньонче Димата.
— Какво да я правя сега? — втрещи се бай Миле.
— Еби я в гъза — подхвърли му Поли.
— Ама ще има ли време — съвсем откровено попита дебелакът и Димата се заля от смях.
Заведоха малката русалка в една от стаите и започнаха да я чукат разделно. Поли работеше отзад, докато тя усърдно правеше минет на Димата. Единствено бай Миле стоеше встрани.
Поли приключи набързо и насмешливо му намигна:
— Включвай се тя няма дори да разбере.
Този път бай Миле не се поколеба дори за миг. Замести Поли твърде успешно. Когато свършиха отде в тоалетната и гордо се изпика в мивката. А на сутринта беше нов човек.
Бай Миле вече се чувстваше мъж.
На другия ден следобед бай Миле гордо влезе в една от чайните около ски-пистата. Нямаше никакви конкретни намерения. Огледа се и седна на самотна маса, скътана в ъгъла. И тогава я видя.
Тя не изглеждаше красива. Нито пък чаровна. Излъчването й беше на интелигентна жена, която трудно можеш да спечелиш с бабаитщина. Бай Миле обаче трябваше да поддържа имиджа си на наемен убиец и страшилище за всичко живо. Неистово му се прииска да я заговори. Само той си знаеше, че това огромно тяло отглежда душа на мишок и въпреки това този път преодоля огромната си плахост пред жените. Премисли всички възможни обръщения, които помнеше от филмите. Нито едно не му вършеше работа. Накрая се премести на нейната маса и изтърси най-глупавото възможно нещо:
— Как си, зайо?
— Не съм ти никакъв зайо — сопна му се мадамата.
— Ами какво си?
— А ти какво търсиш?
— Гимнастички с малки и големи пички — изчерпа целия си репертоар бай Миле. Не можеше да си спомни нито един друг комплимент.
— Аз не съм гимнастичка — стана възмутено жената и му отвъртя в движение един шамар. — Какво искаш от мен?
— Ако знаеш к’во ти мисля, близнаци ще родиш — вдигна се на свой ред и бай Миле. Той никога през живота си не беше се бил. Не знаеше дори как да върне шамара на жената, но природата му го подсказа. Зашлеви я с опакото на ръката. Тя падна на земята, погледна го гневно и пред смаяните погледи на останалите посетители напусна заведението.
На другия ден бай Миле разрови целия курорт, докато открие къде квартирува жената. Забрави изобщо за имиджа си. Купи й красиво, златно колие, почука на вратата и падна на колене.
— Прости ми, миличка! — сведе глава той. Нямаше как да не излъже. Затова сълзливо продължи: — Не съм такъв, обаче войната в Сърбия ме промени. Ти знаеш ли какво е да видиш деца, нанизани на щикове?
— Не знам и не ти прощавам. Засега — отвърна му тя. Но взе колието.
Глава XII
Любовният живот на бай Миле изглежда потръгна, но проблемът с липсващия милион остана. По цял ден мислеше как да го уреди. Мъкнеше всевъзможни ченгета в Боровец. Черпеше ги и се опитваше да изкопчи някаква информация, която да му помогне. Те обаче също не знаеха нищо съществено. Когато Маджо излезе от болницата и се прибра да се възстановява вкъщи, на бай Миле отново му се наложи да фантазира. За него не беше особено трудно.