Бай Миле също разбра за двойната поръчка. Той разсъждаваше по някакъв свой, изключително оригинален начин и поради тази причина никой никога не можеше да го предвиди. Освен обичайните си парцали Любо, Дончо и Иван Кубето, напоследък се беше снабдил с още един — Мени от „Дружба“.
— Не изоставям другарите си от затвора — обясняваше наред той, въпреки че никога не бе влизал дори в ареста. Изобщо бай Миле лъжеше както дишаше.
Той имаше друг план за действие. Възнамеряваше да даде на тези четиримата по двайсет и пет хиляди марки, за себе си да остави сто. Така щеше да върне част от дълговете си и да му останат около двайсет хиляди кебапчета, две бъчви вино и десетина бутилки уиски. Колкото и да му беше симпатичен Поли, бай Миле за първи път гледаше на него като на съперник. Не му се изпускаше подобна софра.
Дебелия Андро наблюдаваше с нарастващо недоволство напрежението между групировките. Особено го тревожеше упадъка на ВИС. Той откровено смяташе да прехвърли горивата на Жоро и агресивността на СИК хич не му харесваше. Реши да ги пораздруса със всичката сила на властта, с която разполагаше. Междувременно извади отнякъде поредния си кадър Дончев и му даде монопол върху вноса на газта. Въпреки, че беше вече свързан и с Мултигруп, издърпа килимчето под краката на Илия Зъбчето без да му пука. После изненадващо заяви, че се кани да напусне политическата сцена и да се отдаде на бизнес. Обяви назначението си като личен представител на руснаците в България.
Стратегически тези ходове бяха изключително добре замислени. Генерален представител на Газпром или на Лукойл в България практически ставаше безсмъртен. Нямаше смисъл да го убиват, защото на негово място веднага щеше да се появи друг и най-вероятно руснак. Никой нямаше куража да играе срещу милиарди долари. И Гоцев го знаеше прекрасно. Все пак той принадлежеше към тайните служби, където информацията се изсипваше денонощно. На всичко отгоре Дебелия Андро му беше дошъл до гуша. А и нямаше никакво намерение да остави своите хора от СИК без защита.
— Изнасяме се всички в явочната квартира в Гърция! — нареди той. — Този път и аз ще дойда с вас.
Още същия ден през границата минаха Маджо, Големия Маргин, Димата, Стоил, Поли, Пашата и бай Миле. Дебелакът се чувстваше особено щастлив от поканата. За първи път го приобщаваха към обществото на големите босове. Поли също беше доволен. Няколко дни преди това Маджо му прехвърли пет процента и го направи съакционер. Стоил обаче напоследък се чувстваше крайно подтиснат. Мартина заемаше позициите му с настоятелна последователност. Позволи си да направи нещо, което никой друг не би помислил. Покани от Унгария без да пита старият си шеф Митко Бретона.
Както се очакваше Гоцев ги остави сами първата седмица. Пиеха по цял ден и чукаха местните курви, а вечерно време играеха на карти. Маджо обаче неси губеше времето. Наблюдаваше всеки един от тях много внимателно.
Маргина го радваше най-много. Бе твърдо момче с як характер и гледаше право напред. Такъв човек трудно можеш да пречупиш. Познаваха се прекрасно още от училището и Маджо знаеше, че като кураж и смелост Маргина винаги го е превъзхождал. Уважаваше го и го обичаше. Истински късмет за него да работят заедно.
Димата бе съвсем друго нещо. Хитър и коварен, с безброй комбинации в главата си. Вадеше ги, както фокусник вади зайци от ръкава си. Не случайно го наричаха „Стратега“. В двойка с Маргина двамата бяха незаменими.
Маджо се отнасяше към Стоил предпазливо и винаги с едно наум. Не отричаше бизнескачествата му, но никога не забравяше, че е човек с двойно дъно. Беше безумен страхливец, който за да се докаже пред себе си, вършеше невероятни неща. Винаги държеше резервен план в джоба. Без съмнение организацията имаше полза от него, макар че усилията да го наблюдаваш какво прави горе-долу се изравняваха с това, което правеше. Поли беше същият като него, само че значително по-лош. Все едно да държиш пепелянка в джоба си. Никога не знаеш кога ще те ухапе. Логиката на Маджо бе проста: По-добре да държи тази змия близо до себе си, отколкото да попадне в чужди ръце.
Най-странната фигура в цялата компания безспорно се явяваше Пашата. Той се появи отникъде като акционер и за него се знаеше само, че е далечен роднина на Гоцев. Маджо го харесваше много. Държеше се изключително учтиво и никога не повишаваше тон. Отстъпваше при всеки спор с Димата и Маргина. Никога не заплашваше, предпочиташе да убеждава. Смущаващ бе единствено фактът, че въпреки благото си поведение вече имаше две бригади, които безмилостно щавеха из София. Дори обекти на СИК. Едната бригада водеше Вили Културиста, а другата един бивш офицер от БОИ — Бюро за оперативно издирване към МВР — Жоро Плувката. Поведението им се приемаше като изключително некоректно. Не зачитаха никого за нищо. Дори, когато се засичаха с други бригади на СИК, лъжеха безогледно. Заявяваха връзки с конкретният ресторант или кафене от години, а всъщност познаваха собствениците от няколко дни. Маджо си даваше ясна сметка, че Пашата е подводницата на Гоцев. Никога не знаеш дали те наблюдава с перископ и кога ще изплува над водата.