Към три часа редиците на бизнесмените оредяха, но Поли все още седеше на един от столовете. Видимо нямаше никакво намерение да си тръгва. Охранителите на Маджо имаха нареждане да се държат изключително учтиво, въпреки големите си правомощия. Почти като госпожици. Най-едрият от тях се наведе над Поли и с баритонов глас го подкани да си тръгва:
— Извинявай, но шефът няма да те приеме днес.
— Извинявай, но му кажи, че ако не ме приеме, проблемът със Сталин остава неразрешен — ухили се ехидно Поли.
После в чакалнята настъпи мъртва тишина. Дори мухите се скриха. Отвън се чуваше скърцането на завиващите трамваи и обичайната градска гюрултия. На горния етаж някой пусна водата на казанчето в тоалетната, майка се скара на детето си, тропна врата. Поли продължаваше да стои като сфинкс. Така минаха още четири часа. Огромният охранител излезе от кабинета на Маджо, приближи се до него и мазно се огъна.
— Шефът нареди да ти предам една усмивка — подсмихна се той.
— Като те гледам така, ще отнесеш един пълнител — отвърна му съвсем сериозно Поли. — Доста си понаедрял.
Охранителят се оттегли заднишком и едва влезе в рамката на вратата. След малко отново се появи. Посочи любезно входа към кабинета и се оттегли на прилично разстояние. После застана пред нея като скала.
Поли познаваше добре мерките за сигурност на Маджо. Бодигардовете му бяха предвидили всичко Нямаше никаква възможност да влезе с огнестрелно оръжие, нито пък с каквото и да било взривно устройство. Пробойната се намираше в тъпите им глави. Нито един от тях не знаеше дори грам за силата на информацията. Заглушаваха целия офис с апаратура за около сто и петдесет хиляди долара, но изобщо не можеха да си представят, че някой ще се вмъкне вътре с миниатюрно касетофонче. Поли направи точно това. Той знаеше, че няма да го преджобят, обаче за всеки случай взе със себе си любимия нож. Ако случайно някой се сетеше да го пребърка, Поли щеше да вдигне неописуем скандал. Дори да му вземеха ножа, касетофончето пак щеше да остане в него.
Маджо имаше кабинет от комунистически тип. Гостът се настаняваше зад огромно бюро по дължина, а той сядаше някъде далеч, почти в отвъдното. Така се запазваше дистанцията пък от гледна точка на сигурността беше значително по-безопасно.
— Кажи — опита някаква усмивка към Поли той.
Поли не му отвърна нищо. С човека в далечината беше спал в едно легло, беше делил залъка си и целия си странен и твърде опасен живот. Не можеше да проумее грандоманията му, но съзнаваше прекрасно, че това е част от занята. Когато Маджо го попита в Гърция дали знае за прословутата реплика на Сталин, Поли веднага се досети за кого е предназначен куршумът. У него имаше нещо от ловджийските кучета.
Животът го беше обучил да мрази неистово стълбата на системата и да отмъщава по всякакъв начин. А сега му се отдаваше възможност да се намеси пряко. Поли си даваше ясна сметка, че ако се стигне до този изстрел България вече няма да е същата. Единствената му грижа беше каква цена ще вземе за това.
— Какво правим с другаря Сталин? — приближи се безцеремонно до Маджо той. Придърпа стол и седна на разстояние, което позволяваше касетофончето да записва.
— Не те разбирам — повдигна рамене Маджо. — Какво е казал другарят Сталин знаеш добре, и си поел ангажимент да го изпълниш.
— А колко ще ми плати другарят Сталин?
— Нищо. Ти си гражданин на държавата. Колкото за теб, толкова и за другите.
Поли се облегна на стола дълго наблюдава как светлината се свлича от прозорците и над София идва нощта. До този момент дори не беше му минавало през ума, че ще седи в приемната на един от съакционерите си цял ден, за да го приемат. Още повече, когато трябваше да поеме огромен риск.
— Даваш ли си сметка какво ще стане?
— Ще бъде добре за всички нас.
— А кой ще понесе отговорността?
— Каква отговорност?
— За сделката.
— Както се случи.
— Може ли да пратя други да я подпишат?
— В никакъв случай — подскочи Маджо. Той процеждаше думите си през зъби: — Сделката я подписваш само ти.
— А кой ще понесе евентуалните загуби? — просъска Поли.
— Който изпадне от каруцата. Ти си богомолец, братко! Бог ще ти помогне каквото и да направиш.
— Не намесвай името, Христово!
— Не аз съм следвал богословие, а ти!
— Слушай, мой човек — навдигна се от стола Поли, така че касетофончето да може да запише всяка дума. — Искаш да убия Дебелия Андро, нали? Това струва пари. Никакви дивиденти не ме устройват.