Выбрать главу

— Слушай ме добре сега, Дъстин Хофман! — хвана га за яката Малкия Черешар. — Ти поемаш цялата вина. Мен ме няма в този подлез.

— Добре, Жоре! — сви се страхливо Фибъра.

На другия ден обаче отиде при брат му Васил и разказа цялата история открай докрай. Васко побесня. Кръстоса стаята си десетина пъти преди да вземе решение.

— Виж какво, гнусно лайно! — удари с юмрук по бюрото си. — Давам ти петдесет хиляди долара да се махнеш оттук завинаги. И да не си продумал!

На Владко му омекнаха краката от изненада. През целия си живот той не беше виждал повече от десет лева накуп. Привидя му се огромен бизнес в далечни страни, сред екзотични народи.

— ОК, шефе — съгласи се той. — Няма да те предам. Още същата седмица замина за Бразилия, но само след година се върна по-беден отколкото е бил дори в детското си креватче. Беше похарчил всичко до цент заедно с дузина международни бандити. Единствената му придобивка се явяваше полуфалшив аржентински паспорт, с който можеше засега да се придвижва нагоре—надолу по света.

Димата обаче отново стана жертва на своята мнителност. Появяването на Фибъра не му изглеждаше случайно. Смяташе, че се е завърнал в България, за да прокара нов канал за наркотици и Поли участва в него. А всъщност Поли само искаше няколко паспорта от латиноамериканския свят.

— Колко можеш да ни изкараш? — питаше той Фибъра и го гледаше изпитателно отгоре надолу.

— Колкото кажеш — лъжеше Владко. — Аржентински, бразилски, парагвайски, мексикански, нямаш никакви проблеми. — Беше толкова огладнял горкия, че обещаваше каквото му падне.

— От всички по един — отсече Поли. — Искам ги до една седмица.

Димата влезе лесно в дирите на Фибъра и го покани в заведението, което държеше заедно с Маргина и Маджо — „Тримата мускетари“. Управляваше ш една опитна и много красива дама. Курва още от комунистическо време, работила дълго време за Държавна сигурност. Казваше се Бианка. Настани ги в служебното сепаре на СИК и веднага прати най-добрите сервитьорки да ги обслужат.

— Я ми кажи, какво правиш в България? — тръгна директно Димата.

Като бивш пънкар и играч на джаги, той не разбираше нищо. Нито от дипломация, нито от конспирация.

— Развявам се — ухили се Фибъра. Мишата му физиономия излъчваше лукавство по навик, иначе казваше истината.

— Знам го аз т’ва „развявам се“. Въртите с Поли сделка за милиони.

— Е — прибра главата си между раменете Владко. Учуди се дали пък наистина не въртят сделка за милиони, макар да знаеше, че става дума само за четири паспорта.

— Колко бяло можеш да внесеш?

— Колкото искаш — подскочи Фибъра. Веднага му стана ясно накъде бие Димата.

— Сериозно?

— Напълно сериозно. Само трябва да ми дадеш някакво капаро.

Димата веднага сглоби поредната си комбинация. Нямаше да е лошо този балък да внесе стотина килограма кокаин и след това да го убият като гарант по сделката. После го огледа внимателно и видя, че е толкова парцалив, колкото беше преди да замине за Бразилия. И веднага сътвори втора комбинация.

— Ти по-рано се занимаваше със сериозни неща? — наля му уиски в чашата той.

— Отдавна беше — наведе скромно глава Фибъра.

— Виждаш ли се със Жоро?

— Е, той не ми обръща никакво внимание…

— Защо не го убиеш? — прошепна му в ухото Димата. — Ще изръсим от Маджо много пари и ще делим на две.

— Дотам ли го докарахте? — сепна се Фибъра. — Да се избивате един друг?

Димата замълча и огледа разсеяно заведението. Около кола се въртеше Поли, гаджето на Поли.

— Искаш ли я тази? — тупна по гърба той Фибъра. — Аз черпя.

— Не е лоша — кимна Владко.

Димата понечи да стане, но изведнъж се сети, че той все още не е чукал Поли, гаджето на Поли.

Танцьорките знаеха много добре какво се иска от тях. Едно кимване ги сваляше до тоалетната на долния етаж, където обслужваха най-важните клиенти. Димата направи точно това. Той не обичаше да го гледат в очите долнопробни курви. Чукаше ги винаги отзад.

— Но аз съм гадже на Поли! — проплака Поли.

— Аз пък съм ти работодател! — вдигна си ципа след като свърши Димата. — Мога да те уволня, когато си поискам.

— Не ми пука, че ще ме уволниш. Аз и без друго съм тук насила — изкикоти се мадамата.

— Нищо ти няма — изкачи се нагоре по стълбите Димата. — Оправи си прашката и се връщай на пилона!