Когато се качи отново в сепарето, завари Фибъра по-смачкан дори от най-тъжния си период. Носът му беше пораснал поне с два сантиметра, а ушите му висяха като на улично куче. Половината от бутилката видимо беше в него.
— Спокойно, тарикат — плесна го зад врата Димата. — Бягай зад бара, там те чака изненада!
Изненадата се оказа самата управителка. Смъкна му ципа с професионална ловкост и за секунди му извъртя такава свирка, че Фибъра забрави дали е още в Бразилия или се е върнал вече в България. По едно време се чудеше жив ли е още.
Долази в сепарето съвсем прималял. Димата за втори път го шляпна зад врата и му се изсмя в лицето.
— К’во става бе, бразилец?
— Ще го убия! — процеди Фибъра. Погледът му беше изпразнен от съдържание. Дори сам не си вярваше — Ще го убия!
Този път отпи уиски от бутилката и така приключи вечерта.
На другия ден главата му бучеше като нафтова печка. Повъртя се около центъра, изпи три кафета и накрая взе такси към офиса на Жоро. Не беше от най-умните, но се сети, че само едно нещо може да му спаси живота Трябваше първи да съобщи кой, как и по какъв начин иска да го убие.
Малкия Черешар обаче не беше канцеларист. Трудно се задържаше на едно място. Нямаше го в офиса и никой не знаеше къде точно се намира.
Глава IV
По това време фирмата на Жоро вървеше приблизително добре. Дебелият Андро стоеше твърдо зад нея. Пращаше му експерти, които заделяха голяма част от парите, но на Жоро не му пукаше. Живееше си живота така, както го разбираше. Наследи от брат си бар „Домби“, чийто огледален образ по-късно стана „Тримата мускетари“. Всяка вечер прекарваше там. Заниманията му обикновено бяха свързани с шмъркане на кокаин и жени.
Любимото упражнение на Жоро беше да му наредят десет линии на бара и пред всяка от тях по една курва. Състезаваше се сам със себе си. Искаше да провери колко от пачаврите си може да изчука за една вечер. Правеше го пред всички. Първо ги подреждаше в удобни пози, после опъваше по една линия пред всяка мадама, а след това и самата нея. Всяка вечер прибавяше по още една.
Посетителите на бара бяха все негови приятели и всъщност той действаше като частен клуб. Никой не му обръщаше внимание. За разлика от „Тримата мускетари“, където имаше някакъв ред, тук всеки чукаше всеки, някой просто се напиваше, а по-дъртите играеха карти.
Фибъра се появи на входа около полунощ.
— Нямаш работа тук — напъди го бодигардът. — Кой СИ ТИ?
— Търся Жоро. Предайте му за Дъстин Хофман.
— Какъв Дъстин Хофман, бе? Той не знае български — изсмя се бодигардът.
— Кажи му тогава за Фибъра.
В крайна сметка Владко се намъкна в бара и завари Жоро върху задника на последната от мадамите. Малко е да се каже, че си глътна езика. Ако имаше възможност, щеше да се нагълта целия, но връщане нямаше.
— Ооо, баровец! — загащи се Жоро. — Да не си дошъл да ме изнудваш?
— Нищо подобно — смутолеви малкият. — Имам да ти казвам нещо много важно.
— Говори де!
— Кроят планове да те убият.
— Това го знам от сто години — изсмя се Жоро. — Само ми развали ебането.
— Има още нещо. Поръчката идва от Димата.
— Димата ли? Никога не съм имал нищо против него, нито с него…И кой трябваше да ме убие?
— Аз.
Този път Жоро буквално се заля от смях. Той си беше такъв — сменяше настроенията се като времето в пролетен ден.
— А ти не им ли каза, че не можеш да убиеш дори муха? Трябва сам да си тегля ножа.
— Нищо не съм им казал. Бързах да те предупредя.
— Айде, чупката! — ядоса се изведнъж Жоро.
— Няма ли да ми дадеш някой лев все пак? — съвсем сниши гласа си Фибъра. Той отдавна се ужасяваше от Малкия Черешар.
Жоро винаги мъкнеше подир себе си един чантаджия, който плащаше след него. Изобщо не му държеше сметка. Черпеше наляво и надясно, а онзи след това се разплащаше. Покриваше всички разноски.
— За какво са ти пари? — обърна се той към Фибъра.
— За да се върна отново в Латинска Америка.
— Дай му десет хиляди долара на тоя тъпан да си поживее още малко в Бразилия! — извика чантаджията Жоро. — Ако се върнеш още един път, да знаеш, че ще срежа гърлата поне на двама души и ще ти ги припиша пак на теб — след което изобщо престана да се интересува от случая и си избра нова мадама.
Фибъра прибра алчно парите. Осмели се да ги преброи едва когато излезе от бар „Домби“. Щастлив установи, че са точно толкова, колкото поиска. После се запъти към „Тримата мускетари“. Там намери Поли. Седеше сам в служебното сепаре и не пиеше нищо.
— Здрасти — поздрави го той.