— Ти пък откъде се взе? — отвърна му сърдито Поли.
— Снощи бях тук с Димата. Ти съдружник ли си му?
— Никакъв не съм му. Не ме допусна — сопна се Поли. — Искаш ли нещо?
— Ако може да ме почерпиш с управителката. Много ми хареса.
Всъщност Фибъра се надяваше, че Жоро ще му пробута някоя от неговите курви, но очевидно той с такова пренебрежение гледаше на него, че дори не го смяташе за мъж. Поли също се изненада. Не му пукаше изобщо какво иска Фибъра, обаче неговата похотливост му пооправи настроението.
— Що да не те почерпя! — потупа го по рамото той. Сетне щракна с пръсти към Бианка: — Ще обслужиш ли моя приятел?
Бианка работеше в този бизнес от много години и знаеше кой командва парада. В случая това бяха Маджо, Маргина и Димата. Поли не играеше.
— Нямам нищо против — отвърна му приветливо тя.
— Струва петстотин долара.
— Ха! — вторачи се в дланите си Поли. Той изобщо не обичаше да дава пари за каквото и да било, а най-малко за шушумиги като Фибъра.
— Губиш мой човек. Днес ще си легнеш девствен.
— При Жорко е по-весело — плахо подметка Фибъра.
— Няма такива железни правила.
Така е — съгласи се Поли. — Но ми е късно да се местя отново там.
Жоро не вземаше насериозно Владко Фибъра, обаче се замисли над думите му след като изтрезня. Ченгетата, на които плащаше, също му подаваха подобна информация. Макар да не разбираше причините, всеки ден му ставаше все по-ясно, че Димата му е сериозен противник. Дори враг, решен да го унищожи.
— Ясно е, че вече сме две враждуващи групировки — говореше той на всички, които бяха длъжни или искаха да го слушат. — Войната не съм я отворил аз, отвориха я те. Едно нещо обаче не мога да разбера: Защо избодоха очите на брат ми!
Тези, които си въобразяваха, че с времето болката му ще отмине, се заблуждаваха. Освен това Жоро имаше своя агентура. Тя също потвърди, че Димата е в основата на всичко, без да знае за бай Миле.
Една от особеностите на Жоро се криеше в твърде противоречивия му характер. Той можеше като нищо да заколи човек при инцидентно сбиване, но не беше в състояние да поръчва убийства. Не му беше в стила. Премисли всичко, което знаеше за Димата, докато открие най-слабия му пункт. И той се оказа жена му.
Димата безспорно беше един от красивите мъже в престъпния свят. Хвалеше се навсякъде, че чука като за световно. Жена му също беше хубавица и той държеше на нея. Обличаше я във възможно най-скъпи дрехи, осигуряваше й последни модели коли. Не й отказваше нищо. Пък и тя наистина правеше впечатление. Паркираше вечерно време пред луксозните заведения в София и влизаше вътре грациозна като пантера. Обираше погледите на обичайните лакомници и ги оставяше да се облизват на гладен стомах.
Димата много се гордееше с нея. Тя наистина беше доста фрапантна мадама, разхождаше се по софийските магазини с колата си и харчеше безогледно. На всичко отгоре не изневеряваше на мъжа си.
Димата се хвалеше с нея навсякъде.
Жоро също имаше славата на хубавец между жените. Притежаваше италианска хубост и неотразимата безцеремонност на роден гангстер.
— Аз съм киснал по затворите, когато вие сте писали ченгелчета и лулички в първоначалното училище — присмиваше се той на противниците си от СИК. — Само да поискам, ще ви въртя на пръста си като синджир.
Жените минали през леглото на Жоро бяха повече от цигарите, които пушеше за година. Познаваше прекрасно психиката им. Смяташе всичките за курви и беше твърдо убеден, че нито една не може да устои.
Около Жоро се навъртаха две изключително странни фигури. Единият наричаха Боби Травестита — гърчав и хилав младеж, който обичаше да се прави на борче, макар че никога не беше помирисвал тепих. По неизвестни причини ясените много го харесваха. Другият беше Сашко Пинокио — генералски син и пълен смотаняк. Жоро се чудеше кого от двамата да избере и накрая се спря на Боби Травестита. Извика го в офиса си.
— Трябва да изчукаш жената на Димата!
— Но аз не я познавам — зина Боби. Той знаеше много добре кой е Димата.
— Ще я намериш. По цял ден мете из София.
— Ок, шефе — наведе глава Травестита. — До десетина дена я имаш.
След седмица Боби Травестита се завъртя като пуяк из офиса. Не само бе изчукал жената на Димата. Тя вече търчеше подир него луда от любов.
— Аз съм грозен и беден, а мъжът ти е богат бос — откровено й каза Боби още след първата среща.
— Искам само теб — отвърна му тя. — Нищо друго не ме интересува!
Жоро естествено разгласи събитието из цяла София. Димата стана за резил. Раздели се със жена си, макар че й остави всичко каквото имаше, по-скоро заради детето.