Отношенията между разузнавателните служби и полицията са сложни и трудни за обяснение. Този път обаче Добрев като министър на вътрешните работи намери това секретно съобщение още на другия ден върху бюрото си. И веднага задейства цялата машина на следствието в грешна посока.
Шефът на отдел „Престъпления към личността“ Ботьо Ботев и неговият екип уцелиха вярната посока още на другия ден. Насочиха всичките си усилия към СИК. По неизвестни за тях в онзи момент причини обаче, министър Добрев отново ги върна на следата, която беше получил от разузнаването. А беше се случило следното:
Генерала намери начин да се докопа до министъра и без да му мигне окото увеличи дяла му от петрол два пъти. Той разбира се, не можеше да откаже такава оферта. Още повече, цената се оказа нищожна. Трябваше да поддържа грешната версия. Освен това Гоцев отлично съзнаваше колко е необходим за бъдещата му работа министъра. Той откровено искаше да стане премиер и имаше всички шансове.
Апетитът идва с яденето. Месец след убийството на Луканката полицията не знаеше нищо и Генерала реши, че е дошло времето на Илия Зъбчето. Маджо се беше поуспокоил и той намери начин да му го подхвърли като задача.
— Не претоварваме ли каруцата, началник? — дръпна се Маджо. Напоследък живееше изцяло на успокоителни, макар че и те не му помагаха да спи.
— Че какво толкоз има … в каручката? — ухили се Генерала. — Действай по задачите!
Маджо дълго се чуди на кого да възложи отстраняването на Илия. Накрая се спря на бай Миле. Извика го в офиса си, където се чувстваше най-сигурен и откровено му заяви:
— Трябва да свършиш една работа.
— Каква работа? — досети се веднага бай Миле и в остатъка от душата му настъпи непрогледен мрак. Плановете му за бъдещето не предвиждаха нищо друго, освен агне на жар и червено вино.
— Илийката…
— Много народ го пази, шефе!
— Е, и какво? Няма да направиш нищо,…
— Дадено — въздъхна тежко бай Миле.
Събра дебилите още същата вечер. Не им се мислеше много, затова решиха да заложат сто килограма тротил по пътя към вилата на Илийката. Не представляваше никаква трудност да намерят материала, но трябваше поне да попитат как се зарежда и как действа. Това им изигра лоша шега.
Конспирацията на бай Миле се свеждаше до една червена скиорска шапка, макар под нея да личеше от сто километра на чия точно глава стои. Тримата му приятели пък изобщо не се криеха. Изкопаха дупка в канавката и заложиха тротила, като през цялото време се преструваха на пикьори. После дебилите навлязоха в гората, а бай Миле застана на пътя с ръце в джобовете и зачака да види какво ще стане. Беше му любопитно.
Бронираната тежка лимузина на Илийката се зададе по обичайното време и стремително наближи мястото на взрива. Той избухна по странен начин. Земята леко се повдигна, слегна се и след това се чу силен гръм. Колата почти не пострада. Наклони се леко наляво и продължи пътя си. Бай Миле се почеса по задника, вдигна телефона и се обади на своите хора:
— К’во прайте бе, дагоеба? Шефът ще ме унищожи… Не чу нито дума от отговора. Едното му ухо напълно отказа, а другото разтегляше думите като развален касетофон. Бай Миле се оказа единствената жертва на атентата.
Този път Маджо наистина изпадна в тежка криза. Не му стигаха серията от убийства, ами и сега пък едно несполучливо. Изкрейзи съвсем. Антидепресантите вече не му помагаха. Принуди се да търси нещо по-силно.
Генерала за пръв път прояви съчувствие. Внесе му най-силните успокоителни хапчета, директно от Щатите. Сложи му на бюрото опаковка „Прозак“ и дружески го потупа по рамото:
По-кротко, моето момче! Бъдещето е пред теб!
Глава VII
Следствието около убийството на Дебелия Андро затъваше все повече в погрешната следа. Гоцев знаеше прекрасно, че депресията на Маджо няма да продължи дълго. Съвсем скоро щеше да се почувства като бог, а това не беше добре за бизнеса. Засега Маджо се размотаваше по цял ден заедно с Димата в хотел „Аякс“. В офиса седеше единствено Маргина и се изживяваше като истински президент.
Гоцев и Маджо наричаха помежду си министъра — Ники Звездата. Бензиностанциите му също се казваха така „Niky Star“. След разстрела на Андро обаче, Генерала прехвърли вниманието си изцяло към Добрев.
— Защо не удариш СИК? — предложи му той.
— Сериозно ли говориш? — изненада се министърът на вътрешните работи. Той знаеше прекрасно, че именно Гоцев стои зад тази организация. Това, което не знаеше, бе поредната му интрига.