Точно сега Нут беше последната ни грижа. Заключихме я в една от стаите и слязохме долу.
Заварихме Поли в приятелски разговор с Васко Зара. Едва тогава разбрахме, кой е бил големия бос. Той се мотаеше открай време по казината и се славеше като един на най-кадърните доносноци на комунистите. За благодарност по-късно те щяха да му дадат целия хазарт на България, а той щеше да се прекръсти на Васко Черепа. Беше болен левскар. Далго време викаше в агитката на отбора наравно с останалите простаци, но след като забогатя изненадващо купи най-големия враг — ЦСКА.
— Бизнесът си е бизнес — обясняваше той на приятелите си.
По-богатите му прощаваха, защото познаваха силата на парите. Обикновените запалянковци обаче го намразиха. Смятаха го за предател.
— Как си Зар? — подметна му Поли. — Никога няма да забравя, когато ми искаше пет лева за да продължиш да хвърляш.
— Ай стига де! — побутне го Васко. — Дай да пием нещо?
Ние насядахме на околните маси и от скука започнахме да хвърляме пиратки. Персоналът не смееше да шукне. Зара обаче подскачаше след всяка пиратка и се завираше под масата. В последно време атентатите срещу него следваха един след друг.
— Ти ли го гърмиш? — бях попитал преди време Поли.
— Не бе, да му еба майката! — отвърна ми той. — Нито аз, нито Маджо… Нямам представа, кой иска да думне този идиот. Изглежда Илийчо Зъбчето си мери пишката с него.
— Какво става? — попитах аз. — Много е наплашен твоят човек!
— Така е — ухили се Поли. — Ако имахме оферта, щяхме да се върнем в София по-богати, отколкото дойдохме.
По едно време дойде момче от охраната на Черепа. Имаше доста интелигентен вид и се държеше прилично.
— Момчета — помоли ни той. — Може ли да спрете с тези пиратки, че шефът е нещо нервен?
— Целувай ръка — казах му аз, проблемът ти е уреден. Порчахме си бутилка уиски и започнахме да изчисляваме как по-добре да изкараме двата дни до Нова година. Всеки предлагаше по-идиотска програма от предния. Накрая стигнахме до консенсус. — Ще правим каквото си искаме.
Точно тогава Поли дойде при нас.
— Защо спряхте пиратките? — облегна се на гърба ми той.
— Охраната на твоя приятел нещо се уплаши.
— Я не се излагайте! — ухили си Поли. — Искам да ги удвоите, докато този мишок се завре под балатума.
Не приехме думите на Поли като нареждане, а като начало на празника. След десетина минути Васко Зара панически напусна ресторанта.
Глава XV
Простотиите на Поли нямаха край. Оказа се, че не е правил никакви резервации и на практика ние заехме местата, които бе ангажирал Черепа. Той дори не помисли да се разсърди. Поли го настани до себе си и веднага започна да се заяжда с него.
— Богато копеле си ти, трябва да правим заедно бизнес.
— Е, не чак толкова — дърпаше се Зара.
По едно време Поли се присети за тайландката и прати Венци да я свали долу.
— Грехота е да седи сама. Все пак е Нова година! — подвикна му той.
Венци тутакси я доведе. Той говореше добре английски и беше единственият, с когото тя можеше да поддържа нормална връзка.
— Знаеш ли к’во, Жоре? — обърна се той към мен. — Ще взема да му дам на тоя всичките си спестени осем хиляди долара, да пусне момичето. Жал ми е за нея.
— А тя какво мисли по въпроса?
— Ей сега ще я попитам.
Междувременно Поли беше настанил тайландката точно срещу жена си и през цялото време обясняваше колко пари е дал за нея. Не пиеше много, но обичаше да Дразни хората и го правеше почти като заклетите алкохолици. В крайна сметка жена му не издържа и стана.
— Какво става? Ще я откупваш ли момата? — обърнах се аз към Венци.
— Не става, братче! Майка й и бащта й са я обучавали цял живот за проститутка. И ако сега се върне в Тайланд, направо ще я прогонят. Значи не се е справила добре.
Поли продължи с лигавщините си докрай. Беше поканил още една компромисна фигура — изпълнителният директор на ВИС Чавдар Писарски. Човекът току що се бе оженил за пореден път за хубаво и добро момиче. Обаче това съвсем не интересуваше Поли. Седмица преди Нова година Чавдар гостува в собствената му дискотека, където през пет минути го поздравяваха с една и съща мелодия: „За г-н Писарски и неговата нова приятелка“. Всъщност ставаше дума за епизодцчно гадже. Поли носеше аудиокасетата и накара диджея да я пусне няколко пъти. Чавдар направо потъна в земята от срам.
— Айде бе, к’во се косиш? — тупна го по гърба Поли. — Нова година е, трябва да се веселим!