— Аз да не съм курва да ме каниш на вечеря? — озъби се Поли.
— Не си, но все пак те съветвам да дойдеш!
Поли се появи в ресторанта без охрана, само с шофьора си. Паркира по обичайния си начин. Затапи другите коли и без да му пука се отправи към входа.
— Премести се някъде — пресрещна го охраната на Маджо. — Шефът се сърди.
— Големи баровци сте станали — ядоса се Поли.
— Нареждане.
— Преместете я вие — подхвърли Поли ключовете.
— Премести си я ти! — върнаха му ги обратно те.
В цялата атмосфера имаше някаква скрита враждебност и студенина, на която Поли не беше свикнал. Явно нещата се променяха. Влезе в градината, съпроводен от охраната на Маджо, но той не беше там.
— К’во става бе? — учуди се той.
— Давай напред — побутнаха го двама яки мъжаги. Минаха през салона на първия етаж, претъпкан от клиенти, изкачиха се по стълбите до горния етаж, където нямаше жив човек. Единствено Маджо седеше на крайната маса до камината и спокойно пушеше цигара с любимото си цигаре.
— Какви са тези бодигардове и разни други чудеса? — седна Поли без да поздрави.
— Добра вечер! — съвсем спокойно го посрещна Маджо. Изглеждаше в блестяща форма. Беше придобил холивудски загар и носеше ризата си под елегантния костюм широко разтворена, както правят гърците. — Изнервен ми се виждаш нещо?
— Пълна тъпотия — наведе се над него Поли. Много малко хора знаеха, че той страда от циклофрения и когато болестта го нагази, става неудържим. Пристъпите му бяха изненадващи. Трудно ги овладяваше дори с най-силните лекарства. — Нали знаеш, че тези копелдаци сега се чувстват сигурни, но все по някое време се прибират в къщи. Тогава как ще ги опазиш?
— Ако се наложи, ще се прибират заедно — загаси цигарата си Маджо. — И още нещо: не ми излизай със заплахи! Този номер пред мен не върви.
Въпреки пристъпа си, Поли успя да се овладее. Стана му ясно, че Маджо вече не е същият човек и с него трябва да се говори внимателно. Пък и нямаше друг изход. Вече беше влязъл в капана.
— Дай му една студена вода на този, да не се пеняви толкова! — поръча на сервитьора Маджо. После се вторачи в Поли и съвсем отчетливо започна да му говори онова, заради което го бе повикал: — Искам да те питам нещо? Кой се опита да гръмне Женята?
— Аз — отвърна Поли.
— И защо?
— За да го сплаша. Хубаво е да знае, че не е безсмъртен.
— Много странни методи имаш!
— Такива са.
— От днес нататък не искам да предприемаш нищо без да се консултираш с мен — запали нова цигара Маджо. — Ти работиш за организацията и на практика си наш чиновник.
— А Маргините… Димата… и оня брадатия — Пашата? Те какви са ми?
— Те са ми съдружници и също са ти шефове.
— Не станахте ли много? Аз също съм акционер.
— Станахме толкова, колкото е необходимо — придърпа пепелника Маджо. Изгледа Поли толкова студено, че онзи чак се смрази.
— Откъде тази враждебност? — попита той.
— Объркал си се нещо. Просто исках да ти кажа, че от днес налагам мораториум върху убийствата.
Глава III
Маджо беше овладял някои от маниерите на Генерала. След като приключи разговора си с Поли, сякаш внезапно престана да го вижда и да го чува. Пъхна поредната цигара в цигарето и разсеяно се загледа към тавана на помещението.
— Трябвам ли ти още? — попита Поли.
Маджо дори не го погледна. Махна нехайно с ръка сякаш пъдеше муха. Изчака го да изчезне, отпи малка глътка от питието и веднага извади радиостанцията си. Тя беше подобна на полицейските и чрез нея той командваше многобройната си охрана.
— Тръгваме!
После слезе надолу по стълбите, заграден по схема от куп телохранители и излезе навън. Петнайсет минути по-късно вече беше пред блока на Гоцев.
— Тук съм — съобщи кратко Маджо.
Генерала се появи почти веднага. Огледа гневно разположената наоколо охрана. Веднага загуби обичайната си сдържаност. Направо побеля от яд.
— Прибери тези лайна веднага по колите! — нареди той. — Нали съм ти казал, че с мен такива дивотии не вървят!
— Става опасно, началник! — подаде му ръка Маджо.
— Защо ти е толкова влажна дланта? — изненада се Генерала.
— От напрежението.
— Или просто те е страх?
Маджо не отговори и тръгна покорно с Гоцев към гората. Свиха по любимата му пътека без никаква охрана.
— Винаги съм те учил да бъдеш като мен — разпери ръце Генерала. — А ти ме излагаш. Защо си набил Карамански?
— Налагаше се да го поставя на мястото му.
— Ами тогава го помоли. Дръж се с него учтиво и приятелски. Как така ще го унижаваш?
— Случи се.
— Днес защо си домъкнал толкова хора?
— Опитах се да подчиня Поли, началник! Събрал е четиристотин души, изглежда иска да прави своя структура.